Ивайло ДИМАНОВ в Стара Загора: Бардът шие криле на своите стихове

Сеячът на думи представи най-новата си книга „Амфибрахий в До мажор“

Правя уговорка още в началото: нека да не съпоставяме стиховете на Ивайло Диманов с тези на Окуджава. Въпреки че и двамата са бардове, срещали са се, Диманов е свирил на китарата на Булат Шалвович, която никой друг не е докосвал, после е взел интервю от основателя на жанра авторска песен. Но и двамата с творчеството си доказват, че прекрасното и грозното – като нагласи и очаквания за бъдещето, зависят само от настоящето и от съдържанието на авторовата душа и силата на авторовия талант.

Свикнала съм, когато чета книга, да търся, освен внушенията, и авторовите намерения. Известният журналист, писател и бард, когото Кеворк Кеворкян покани в последното издание на „Всяка неделя“, автор на 14 книги не само с поезия, а и белетристика и театрална критика, просто е чул и озвучил гласа на един свят – „стар вестибюл, който скърца със зъби, за да си тръгнат излишните“.

Ивайло Диманов дойде в Стара Загора и представи най-новата си книга „Амфибрахий в До мажор“, в която са събрани 60 негови стихотворения в три раздела: „Драсна Бог с кибрит“, „Това не е сонет…“ и „Вървиш отчаян…“ (всъщност са стихове).

Докторът по журналистика е създал висока проба поезия. Стиховете му зареждат, защото „този свят е красив, когато сънуваме будни“, а викът на китарата му предупреждава, че „апокалипсисът пътува с българска железница“.

„Бог не раздава пари, любов и слава./ Бог е диджей, от безсмъртие уморен…/

Изтанцувай го тоя живот, приятелю! Звездният дансинг е твой само веднъж“.

Ето такива неща има в поетичния сборник на Ивайло Диманов. Родени от неговите сетива, от спряната в ъгълчето на окото сълза, от въпроса „кой луд чете поезия в епоха без разсъдък?“, стиховете се вглеждат в своята си логика и са в една непрекъсната игра с песента, която е „шанс да кажеш някому „Обичам те!“.

Ивайло Диманов, наричан българския Гюнтер Валраф, е този, който съчини през 80-те студентския хит „На недельку до второго я уеду в штат Айова“, актуален и днес, и е по популярната песен със заглавие „Комарово“ (текст на Михаил Танич, композирана е от Игор Николаев, изпълнява я Игор Скляр).

„Амфибрахий в До мажор“ е нестандартна книга.

„Всички стихове са илюстрирани от мен, има и диск с авторски песни, има и допълнително приложение с мои стихове на Брайл, за да могат и незрящите да четат поезия, те имат право на това“, каза поетът-бард пред присъстващите в залата на къща-музей „Гео Милев“. Поетът разказа как и защо използва трисричната ритмична стъпка в заглавието на книгата: „Когато поетът пише в амфибрахий, той вече почти е съчинил своята композиция. Хората, които се занимават с изпята поезия, много добре го знаят и много уважават амфибрахия. Винаги съм казвал, че разликата между конвенционалния поет и барда е в това, че вторият шие криле на своите стихове“.

„Какъв е смисълът да пишеш амфибрахий,/ ако едно човешко същество поне/ не зарази с любов душата прашна,/ докато слуша твойте стихове“.

Ето още един пример за амфибрахий: „Гарвани грачат грозно, сякаш на мърша./ Вият от студ и несрета кварталните кучета. Дяконът крачи край Парламента намръщен. Може би утре нещо странно тук ще се случи“.

Иска или не, Ивайло Диманов се превръща в коректив за онези, които са в спиралата на духовната инфлация. Книгите му са (съ)общение. Изберете „Амфибрахий в До мажор“, за да влезете в убежището на талантливия.

Димка КАБАИВАНОВА