Доц. д-р Ангел ЗАБЕРСКИ пред Долап.бг: Няма да спра дотук, но съм на върха на творчеството си

Признателен на своите родители, наследникът издаде албума „Изповед на един син“, посветен на тях

Ако търсите съвършеството, романтиката, насладата от музиката, спрете се на новия албум на Ангел Заберски. „Изповед на един син“ е проект на доцента, преподавател в НБУ, чиито родители са музикантите проф. Ангел Янков Заберски и естрадната легенда Маргарита Радинска. Албумът съдържа заглавия, изразяващи интересите и уменията на великолепния музикант: класическа джаз стилистика, танго, фънк, диско звучене с етноелементи от българската и бразилската традиция, валс, класическа музика от света на операта, популярни песни от Италия и Куба… В записите на албума участват Михаил Йосифов – като основен солист на тромпет и флюгелхорн, в ритъм секцията са още Борис Таслев – контрабас, и Стоян Янкулов-Стунджи – ударни. В браса свирят Димитър Стоев – бас тромбон, Велислав Стоянов – тромбон, Красимир Костадинов – валдхорна. Китарист в албума е Александър Логозаров, а гост-солисти са саксофонистът Димитър Льолев и популярният изпълнител на кавал Недялко Недялков. Партитурите на Ангел Заберски, записването на големия оркестър в Doli Media Studio,осъществено от Георги Гогов, едитирането, смесването и мастерирането, направено от Стоян Янкулов-Стунджи, чертаят един сложен път, чийто резултат е колосален проект, възнаграден със заслужено признание.

Доц. Заберски, как семейните корени задвижиха процеса по създаването на този музикален албум?

Много хубав въпрос. Прецених, че това е най-удачният начин да се отблагодаря на родителите ми, които вече не са сред живите. Прецених, че по този начин мога да ги почета. Те са ми дали тази професия, те се чувстваха отговорни за моето образование. Това е една идея, която седеше в съзнанието ми. Тя най-накрая намери реализация чрез създаването на този албум. Той ще бъде промотиран на 27 декември в НДК в София и на 28 декември в Пловдив, в зала „Борис Христов“. Ще се постараем да има още премиери.

Определяте го като постижение в своето развитие. Как изградихте концепцията?

Да, постижение е, всеки си има своите върхове. В този момент албумът е приключване на една част от моя музикален път дотук. Щастлив и доволен съм, защото чух, че съм направил нещо с дълбока художествена стойност. Музиката в него е забавна, но в никакъв случай не е лека. И няма да спра дотук. Но до момента това е върхът на моето музикално творчество.

Признавате, че баща Ви и майка Ви са Вашето голямо вдъхновение. Бихте ли разказали малко повече за своето детство, за семейството, за първия спомен, свързан с музиката?

Аз и сестра ми (Маргарита Заберска, б.а) сме расли в семейство, в което никога не е имало скандали. Живели сме в мир и с много любов. Чувал съм само добри думи за родителите ми, което ме кара да се гордея с тях. В първите години майка ми беше тази, която се грижеше за нас. По-късно баща ми пое отговорността да ме насочи по кой път да тръгна в чисто професионален аспект. Нещата при мен се случиха много лесно. Както мама казваше, бил съм послушно и изпълнително дете. Помня деня, в който тя ме попита дали искам да свиря на пиано. Бил съм на 5-6 години и съм казал „да“, без да знам какво ме чака. Тежък и трънлив път до този момент. Не се оплаквам, но професията на музиканта е нещо много трудно. Но такава е моята роля в живота – да мога да доставям наслада на тези, които слушат музика. Обърнах се към инструменталната музика, въпреки че и двамата ми родители са били певци. Посягал съм към вокалното изкуство, но повече ме влече голямата музика. Това правя, за да нося наслада на този, който слуша.

В създаването на албума участват топ музиканти. Сред тях е  Стоян Янкулов-Стунджи. С него имате възможността да правите неща, които ви се правят. Достигнахте ли до този етап в живота, в който е по-важно не кое е комерсиално, а кое ще достави удоволствие?

Отговорът ми е „да“. Не мога да отричам комерсиалната музика, защото малко или много комерсиалното е повече. За себе си съм спокоен, защото намирам златната среда. Посягам към комерсиалното, но се старая то да е поднесено с много финес и вкус. Като казвам комерсиално, имам превид, че в албума присъстват освен Бородин, Леонкавало и Офенбах, и популярната песен O Sole Mio от Италия и Amapola от Куба. Ето го комерсиалното, но аранжирано специално, по начин, който импонира на моя музикален вкус.

Защо е важно хората да послушат хубава музика?

Защото трябва да се слуша хубавата музика, че има и лоша такава. Това е много философско обаче. Кой може да каже коя е хубавата музика? За всеки тя е различна. Въпрос на предпочитание, на интелигентност, на потребност.

Имате съвместни проекти с певицата Надя Тончева, която е казанлъчанка, но музикалната й биография е свързана и със Стара Загора. Как се срещнахте и как започнахте заедно да ги реализирате?

С Надя се познаваме много отдавна, но нямам спомен откога назад във времето е това познанство. Написах песен за нея, тя направи клип. Беше много доволна и щастлива. На концерта („Усещане за жена“, б.а) тя ще я изпълни. С нея сме работили неведнъж, защото е много лесно. Надя е добър професионалист, винаги е подготвена, стриктна към това, което прави. Не си губим времето, когато репетираме, за да подготвим някакво събитие.

Музиката на Стинг оживя в симфонични аранжименти. Красивите теми на британската музикална икона се изпълняват от солиста Петър Салчев, Военния Биг бенд-Стара Загора и оркестъра на старозагорската опера под диригентството на кап. Цветомир Василев. Вие работите с тях. Доколко музикалните Ви вкусове се припокриват? Присъства ли радостта от музицирането във всеки аспект на това сътрудничество?

Това е много хубава идея на моя приятел Пепи Салчев – също много добър професионалист, има висока музикална култура, защото е интелигентен човек. Подкрепям идеята му. От друга страна, с кап. Цветомир Василев сме работили много. С него лесно колаборираме. На „Аполония“ през септември имахме концерт с Васил Петров и с Военния Биг бенд – прекрасно беше. С такива имена се работи много лесно.

Нещо, което сте смятали, че е невъзможно да се случи чрез музиката, а после животът Ви е опровергал?

Хубав въпрос ми задавате пак. Аз съм консервативен човек и не бих дръзнал да посегна към нещо, което да не се получи добре. Не съм рисков музикант. Не знам, това може и да е пречка, но се чувствам в свои води, когато газя в свои води. Ако вляза в други, не знам дали ще се чувствам добре. Не мога да рискувам. Така съм устроен, в което няма нищо лошо. Има хора, които рискуват, експериментират, но аз смятам, че ако дръзна да направя такова нещо, ще си загубя времето.

Интервю на Димка КАБАИВАНОВА