Музикално дружество „Кавал“ – кои са родителите на Старозагорската опера

На 2 ноември /14 ноември нов стил/ 1897 година в Стара Загора се основава музикално дружество под името „Кавал“. Дружеството е Родител на Старозагорска опера, която през 2025 г. ще отбележи забележителните 100 години от създаването си.

Тази статия на д-р Ема Жунич е първата в новата рубрика на сайта ни, посветена на забележителната годишнина на славната ни опера.

Очаквайте още интересни материали!

„Будител” според Тълковния речник на българския език означава „Деец от епохата на Българското възраждане, който е работил за просвещението и националното самоосъзнаване на българския народ.”

И въпреки че въпросът за границите на Българското възраждане и неговата вътрешна периодизация дълго време е дискусионен, няма спорове относно крайната дата – възстановяването на българската държавност. Един и двама ли са обаче родолюбците, които и впоследствие отдават сили и енергия за просвещението на народа и облагородяване на битието му?!

„Знаменателно е, че прохождайки из Европа-та, българинът избира от образа й – що се отнася до изкуствата на музикалната сцена – не атракцията, забавното, зрелищното, а онова, което е близко до неговата патриархалност, което е благонравно и го образова, което облагородява и издига социалния престиж, смекчава нрава му, не просто му служи да си убие времето.”[1] И „купешкото цвете” Опера, родено и отгледано в дворцовите зали на Европа под грижите на крале и херцози, е пренесено у нас от шепа интелигенти, шепа просветени ентусиасти още преди края на XIX столетие. Оперни фрагменти зазвучават от създадените след Освобождението военни духови оркестри. Хорове, а и отделни арии, дуети променят постепенно представите за музика из цялата страна (има достатъчно сведения за такива музикални изпълнения в Ловеч и Свищов, Лом и Видин, Габрово, Шумен, Силистра, Разград и много, много други). Не са един и два опитите за създаване на трупи и извън столицата: в Русе – през 1919, 1924-1927, 1929 г., във Варна – през 1920-1922, 1922-1923, 1929-1932 г., в Пловдив през 1919-1920, 1920-1921, 1921-1923, 1922, 1933, 1940-1941 г., Бургас – 1920-1921, 1928 г., Плевен – 1919-1920, 1934 г., Велико Търново – 1932-1934 г…

„Още с образуването на Пловдивското певческо дружество в 1896 г., то започнало да работи за създаването на българска национална опера.” – свидетелства „Историческа скица” относно операта на в-к „Юг”[2] И в Русе надеждата за сформиране на постоянен оперен театър съпровожда опита за изнасяне на цялостно представление (1919 г.) – „Камен и Цена”. С устав, одобрен от общината, към създаване на постоянен театър се стремят и варненци – през 1920 г. – под името Варненска оперна дружба „Лада”. Пресиам Дюгмеджиев, родом от Шумен, е инициаторът. Току-що преселил се от Пловдив и заварил освен флотския духов оркестър и местните хорове, също множество руски емигранти, бивши артисти от оперите в Киев, Одеса, Тбилиси и др.

Но, навсякъде, след една-две постановки всичко приключва, най-често поради липса на средства. А и колкото по-големи са били надеждите, по-високи целите, толкова по-горчиви са били разочарованията. Единственият успешен опит, единствената устояла на несгоди и превратности трупа, просъществувала самостоятелно, спечелила уважение, име и слава, е в Стара Загора!

Какво е различното?!

В Стара Загора са „бързали полека”. С малки крачки. Постепенно. И систематично. Свидетелството за значително по-скромни цели е в „Устав”-а на местното Музикално дружество „Кавал”, основано през 1897 г., – „да разпространява българското и славянско пеене и музика и въобще всяка художествена музика.” Просветени и посветени на Терпсихора – Георги Байданов, Петко Икономов, Димитър Хаджигеоргиев ръководят хорове, а Иван Скордев сформира и любителски оркестър. По това време обаче, 1897 г., все още се говори за „музикантски хор”; думата „оркестър” понякога се поставя в скобки, като пояснение, тепърва предстои да навлезе в разговорния език…

Правилниците – на училището и учениците и на хоровете и хористите на Музикалното дружество „Кавал” в Стара Загора, създадени още през същата 1897 година и то за по-малко от месец от учредяването му – впечатляват, особено днес (!), със сериозността на намеренията и строгостта, правилата за протичане на занятията, реда, предвидените санкции. Може да ги разгледате във витрина №1 във фоайето на Операта, партер.

Д-р Ема Жунич

Да припомним

На 2 ноември 1897 година в Стара Загора се основава музикално дружество под името „Кавал“. „Инициаторите му свикват събрание в салона на мъжкото класно училище „Иван Вазов“ и разясняват на присъстващите целта на събирането. Кои са членовете-учредители: Димитър Хаджигеоргиев, Георги Байданов, Петко Икономов, Иван Евстатиев, Грозю Грозев, Господин Бакалов, Никола Бараков, Желю Михайлов, Д.Димитров, А.Киселков, Иван Гургуриев, Петър Генчев, Кирил Манчев, Мирю Хаджихристев, Стефан Георгиев, Иван Грозев, Петър Д.Попов, Иван Спасов, Генчо Русев, А.Атанасов, Стефан Хр.Мечев, А.Т.Ганчев, Стефан Кокенов, Иван Папазов, Алтъна Петрова, Колю Иванов, Атанас Илиев, Стоян Мишкетев, подп.Георги Марчин, Дона Бонева, поручик Христо Ангелов, подпоручик Коларов, Иван Нонов, Цанко Даалов, Стефан Димов, Георги Кибарев, Стефан Грозев, Андрея Капитанов, Х.Димитров, С.Димчев, В.И.Сребров, Наум Фридман, Марко Турлаков, Йосиф Стоилов, Петър Вълканов, Андон Дамянов, Пантелей Хаджиоглу, Желязко Стоенчев и още  5 души, чиито подписи в учредителния протокол не могат да се разчетат“ – пише в книгата си „Оперното дело в Стара Загора“ Никола Драганов.

Събранието приема с малки изменения предложения от инициаторите Устав и избира първото настоятелство на дружеството. Председател е Атанас Илиев, директор на девическата гимназия в града, подпредседател – Петко Икономов, учител. Членове са управителите на хоровете в града – Димитър Хаджигеоргиев, Георги Байданов-учители по музика. Деловодител е Желю Михайлов, касиер Иван Евстатиев-счетоводител, а членове са Грозю Грозев и Дона Бонева-учители и Никола Бараков,съдия. Като допълнителни членове са записани Г.Стефанов и Господин Бакалов,адвокат. Уставът е утвърден от Министерството на вътрешните работи на 27 януари 1898 г. и в него са посочени целите, най-главната от които е „Да разработва и разпространява българското и славянското пеене и музика и въобще всякаква художествена музика“. Посочени са също и средствата за постигане на тези цели, основната от които е  в буква „Б“: „Чрез пеене и свирене на отбрани  композиции както в частни събрания, тъй и в публични концерти и забавления на дружеството, пеене в църква и разни други случаи.“

В  Държавен архив-Стара Загора се съхранява „Правилник” от 11 декември 1897 година на първото у нас музикално училище, създадено от дружество “Кавал” с два отдела: вокален и инструментален. Негови основатели са радетелите за музикална Стара Загора – Петко Икономов, Георги Байданов и завършилият композиция в Пражката консерватория старозагорец Димитър Хаджигеоргиев. Това училище просъществува само няколко години, но искрата е запалена.

„ Многото концерти, изяви, участия – тази толкова богата музикална дейност на дружество „Кавал“ и на другите музикални организации в Стара Загора му спечелват заслужено името „музикален град“. Това не остава незабелязано за широката културна общественост в страната.“  – пише Никола Драганов.

Музикално дружество „Кавал“ просъществува до 1928 г., но една от великите му цели – създаването на опера в града, е вече осъществена – на 1 юли 1925 г. Операта продължава напред вече 90 лета – неотменно. В Държавен архив-Стара Загора са запазени уникални документи на „Кавал“.

[1] Бикс, Розалия. На опера в стара София. УИ „Св. Климент Охридски”, АИ „Проф. Марин Дринов”, С., 2010,  242 с., с. 7-8.

[2] ОПЕРА. Историческа скица. – Юг (Пловдив), № 326, 27 ноем. 1919.