Надя ТОНЧЕВА и „Усещане за жена“ – концерт, събран и празничен   

За нея музиката е начин на живот, който я прави със свободна душа. Именно тя поражда и желанието ѝ да живее в общност от музиканти, които се свързват чрез творчеството си. Миналата година през декември в Пловдив певицата изнесе концерт от песни на Едит Пиаф. Емблематичната за Врабчето мелодия „Не, за нищо не съжалявам“, която е емблема на всяко време, беше поднесена на публиката от Надя Тончева с онова майсторство и чувственост, характерни за музикалния символ на Франция. На сцената Надя е толкова нежна, сияйна и вълнуваща, колкото и изпълнителката на прочутите шансони. Само дето е по-височка от нея. Родена в Казанлък, талантливата пианистка, аранжор, педагожка и певица притежава запомнящ се глас с диапазон от 4 октави, което й позволява да изпълнява много красиво джаз, блус, рок, попмузика… Когато за първи път я чух като вокален изпълнител в групата „Траяна“, у мен остана усещането, че е галеник на Съдбата. Харизматичният й тембър завърташе въздуха около нея и привличаше погледа и душата. Надя Тончева е пяла в Русия, Кипър, Франция, в момента реализира съвместни проекти с най-добрите български джаз музиканти. Нейната вокална адаптация на „Ръченица“ от симфоничното произведение „Тракийски танци“ на Петко Стайнов е включена в учебниците по музика.

В оставащите месец и няколко дни до Коледа Надя Тончева е в Интервюто по повод на коледния концерт, който ще се състои на 9 декември от 19 часа на Сцена „Любомир Кабакчиев“ в Казанлък.

– „Усещане за жена“… Това заглавие винаги ми напомня за култовия филм на Мартин Брест, който е определен като най-чувствения в киното. Kонцертът, който подготвяте, г-жо Тончева, включва световна музикална класика. Кои са „стихиите“, които той ще отключи за публиката?

– Публиката ще има възможността да чуе някои от най-популярните неувяхващи песни от репертоара на певиците Едит Пиаф, Милва, Дорис Дей, Сара Воон и др. Заглавието е препратка към вечните танга, които присъстват в програмата, композиции на Карлос Гардел, Херардо Родригес, Хуго Бланко, Анхел Вилолдо и др. Включени са и някои от най- известните композиции на Клод Дебюси, Е. Л. Уебър, Мишел Льогран, Ричард Адлър, Карлос Алмаран и българските автори Йосиф Цанков и Тончо Русев.

 

– Проектът „Бразилиадо“ беше включен в пет престижни джазови фестивала в България, изпълнихте го и в София. Изграден е върху творбите на Жобим и Луиз Антонио. Интересното в този концерт е още, че с присъщата за Вас сетивност правите чудесна симбиоза между текстове на португалски език и Ваши стихове. Как се роди този замисъл?

– В един момент открих за себе си красивата музика на Жобим и се запознах подробно с творчеството му. През 60-те години на 20-и век бразилската боса нова става особено популярна и предпочитана в цял свят, като най- голяма заслуга за това има именно Жобим. Неговите песни се превръщат в световни джаз стандарти и са част от материала за изучаване по предмета „Поп и джаз изпълнителско изкуство“ в музикални училища и висши учебни заведения. Като преподавател виждах трудности от страна на учениците по усвояването на португалския език. Хрумна ми мисълта, че ако напиша български текстове на някои от песните му, това ще помогне и ще ускори процеса на заучаване. Така започнах, а това занимание ми беше изключително забавно и бих казала не особено трудно. Като че ли самата музика нашепваше думите. И от една задача с педагогическа насоченост се получи много сполучлив резултат – имах песни за цял концерт, който озаглавих „Бразилиадо“ и представих на престижни джаз форуми в страната в компанията на едни от най-добрите наши джаз музиканти. Мисля, че с българските текстове имам своя скромен принос към популяризиране творчеството на Антонио Карлос Жобим в България.

 

–С какво Ви привлича стилът боса нова?

– Той става особено популярен през 60-те години на миналия век, когато песента на А. К. Жобим „Момичето от Ипанема“ получава „Грами“ и се счита за втората най-изпълнявана песен в света след „Yesterday“ на групата „Бийтълс“. Принципно боса новата се определя като бразилско влияние в джаза и по-скоро се причислява към „World music“. Характерно за тази музика е нейната сдържаност, изисканост, финес и интелигентно звучене, а самият разлюлян ритъм носи в себе си невероятен потенциал за импровизация. Ето защо той е толкова любим и предпочитан от джаз музикантите.

– Инициатор и артистичен директор сте на фестивала в Казанлък, който се организира от 2015 г. насам. Как ще развивате в бъдеще това пътешествие в света на джаза?

 – Да, догодина ще се навършат десет години от началото на джаз феста. Благодаря на Община Казанлък, че ме подкрепяше през цялото това време и заедно успяхме да възпитаме интелигентна публика, която умее да слуша и да оценява некомерсиална музика като джаза. На откритата сцена на фестивала, в близост до прочутата Тракийска гробница, със свои концерти се представиха изявени джаз изпълнители от България, САЩ, Турция, Германия, Унгария, Франция, Израел и др. Надявам се и занапред традицията да продължи в същата посока!

 

– Как щяхте да се чувствате, ако не се занимавахте с музика?

– Това не бих могла да си го представя! Всъщност себе си бих определила с простите думи „откакто се помня, все пея“. От съвсем малка започнах и това правя и досега. Разбира се, за да се оформиш като музикант, са необходими много труд и занимание в много области – трябва да владееш инструмент, да изучаваш различни стилове музика, да се ограмотяваш и усъвършенстваш до края на живота си. С една дума – потвърждавам констатацията, че да си музикант, не е професия, това е диагноза. А най-голямото удовлетворение е с твоята музика да успяваш да докоснеш сърцата на хората.

– Кое оформи музикалният Ви път? Какво е влиянието на срещата с акад. Кирил Тодоров и групата „Траяна“?

– Имах щастието още на 22 години да бъда част от уникалната българска акапелна формация „Траяна“, основана в Стара Загора от композитора Кирил Тодоров, която остави трайна следа в съвременната българска музикална култура. Както и друг път съм подчертавала, да пееш в такава група си е цял университет и това до голяма степен ми помогна да се изградя като музикант. Композициите и аранжиментите на Кирил Тодоров съчетават богатството на българския фолклор и елементите на джаза. Някои от песните на композитора са популярни и зад граница, а също и като музикален материал по вокални ансамбли в най-престижния музикален колеж – „ Бъркли“ в САЩ.

 

– През 2025 г. се навършват 40 години, откакто „Траяна“ изправи на крака публика и жури на фестивала „Тракийска лира“ в Стара Загора. Как ще бъде отбелязанo това събитие?

 – С подкрепата на Община Стара Загора планираме да отбележим тази годишнина. Надяваме се това да се случи в дните на традиционния форум „Цветовете на джаза“ като съпътстващо събитие, което ще включва прожекция на документален филм за „Траяна“, презентация на нейната история, както и музикална програма. Ще поканим всички музиканти и изпълнители, които са били участници в ансамбъл „Траяна“ още от неговото създаване през 70-те години, когато групата беше музикалната визитка на Стара Загора.

Интервю на Димка КАБАИВАНОВА