Над 600 съдебни заседатели обвиниха обществото за пороците при децата

В навечерието на Деня на народните будители над 100 ученици от Пето основно училище „Митьо Станев“ участваха в тематичен концерт-спектакъл, посветен на борбата с три от основните пороци на деня – алкохол, дрога и тютюнопушене.

Макар да са се сменили няколко поколения деца в най-голямото старозагорско основно училище, оказва се, че все още е жива „маята“ на музикално-танцовото и театрално изкуство. Преди години, тук няколко сезона представяше своята продукция единствената в България Детска опера. И сега, едни от главните действащи лица по „ДелоNo13“ са Лиляна и Пепа Александрови – автори на музиката и ръководители на вокалните групи. Перфектен танцов състав е подготвила младата хореографка Йони Герлимова. Режисьор е „свирещата първа цигулка“ в детското сценично изкуство Радост Младенова -Арабаджиева. Мултимедията е на Сергей Головьов. Сценарият е колективно дело, а актьорите са талантливите деца на Пето.

Всъщност на сцената на Културен център „Стара Загора“ се състоя съдебен процес по „Дело No 13“ . Както във всеки процес имаше адвокат, прокурор и съдия, а съдебните заседатели бяха зрителите в салона. Целта беше да се обсъдят проблемите на съвременното дете. По атрактивен начин бяха представени обвиняемите и техните жертви.

Прокурорът Правда Маринова пледира пред съдията, че пострадалите са деца- почитатели на здравословния начин на живот- здравословно хранене, спортуване, екскурзии сред природата, активни занимания с различни форми на художествената самодейност – песни, танци, свирене на народни инструменти и пр. Но изключително пагубно е непрестанното рекламиране по всички възможни начини на цигарите, алкохола и дрогата. Прокурорът задава актуалните въпроси:

„Каква работа имат те сред децата? Как успяват дилърите да се внедрят сред учениците? Защо го допускаме?Докога ще бъдем бездейни за случващото се с децата ни?“

Показано беше и онова, което редовно се замита дискретно под килима с надеждата, че никой няма да види какво се крие под него. Няколко момичета на доста вулгарен език (какъвто нерядко чуваме по улиците) си споделяха:

– Леле човек, но ми се пуши!

– Уфф, и на мене! Майка ми си беше скрила цигарите и не можах да гепя, брат! Кво стаа при теб, как я караш..?

– Ми кво? Таа по математика ми фрасна тройка.

– А, знам я, не мога да я понасям! Една такава наперена, прай се на ноо велика. Мене таа по български ноо ме дразни. Фрасна ми двойка, мола ти се..!

– Де се губиш ма?

– О, хора, мноо ми се спи. Вчера бех на такъв як купон- представа си немате – шотове, водка на корем…

– Носите ли?

– Носим, ама никой не трябва да вижда. Ма то ша има за всички да пробваме… Е, ся за сички! Знаеш ли колко е скъпо? Добре, че мадър и фадър дават пари.

– Ма те знаят ли?

– Ми знаят,ми! Ний с тях си пафкаме у нас, щот с мама и тате сме си приятелчета…“

Действието продължава с танц на децата, които късат учебниците си. Танцът преминава в бой на забавен каданс. На мултимедията се проектират думи от речника на проблемните тийнейджъри -“манипулирам ви слабаци“, „обичам да мразя“ и др.

Появяват се Табак, Нарко и Опианение, които зарибяват децата. Тези, които им вярват спират да учат, да спортуват и танцуват, да уважават родители, учители, другарите си и провалят не само своя, но и на семействата си живот.

Почти към края, преди да вземе решение, съдията се обръща към съдебните заседатели, да гласуват с предварително раздадените червен, син и черен картон, честно и по съвест и да отсъдят кой е по-виновен. Ако смятат, че са виновни тримата обвиняеми Табак, Нарко и Опиянение – да гласуват с червения картон. Ако смятат, че децата са виновни – да гласуват със синия картон. Ако смятат, че обществото ни също има вина, като често неглижира проблема, да гласуват с черен бюлетин за съучастие.

Салонът почерня!

На финала бяха точно изказани посланията:

„Ясно апелираме, да не си затваряме очите за проблемите, да не търсим винаги вината в отсрещната страна, а първо в нас самите! Редно е да подаваме ръка на децата във всеки момент и да им прощаваме, дори когато ни е трудно! Апелираме към всички вас родители – разговаряйте повече с децата, отворете сетивата си, за да усетите проблемите им и се опитайте да им помогнете от позицията на възрастта и опита си. Най-лесно е да оставим някого в калта, трудно е да му помогнем да се измъкне от там, да се почисти и облече чисти дрехи, за да се усмихне на света!

Пороци винаги е имало и ще има, но наша е задачата да търсим начин да предпазваме децата си и нас самите от крайните решения. Всяко удоволствие, за да остане такова, трябва да бъде в разумни граници и мярка!“

„Дело No 13“ е вълнуващо и много, много поучително. То е от деца, за деца и трябва максимално много пъти да бъде представено в старозагорските училища. А защо не и на национално ниво?!

Росица Ранчева