Мария ЛАЛЕВА в Стара Загора: Да не губим любовта си към хората

Писателката представи новия си роман „Пътища от огън“ пред публика, препълнила залата на РБ „Захарий Княжески“

Разгърнете ли нейния „Личен архив“, ще стигнете до изповедното „Не съм ви ближна“, за да изпълните желанието си за разчистване на душата с „Благословете Юда“. А ако искате да облекчите болките – като рани, изберете „Живот в скалите“, разместете ценностната си система с „Пасиансът на архангелите“ и преминете по „Пътища от огън“, за да си отговорите на въпроса какво „печелят“ от скръбта и раните на хората подпалвачите на войната. Тази „игра“ със заглавията на творбите на Мария Лалева цели не да впечатли с ролята на твореца в съвременната българска литература, а да вдъхнови с особеното съчетание, което показва отношението на човека към човека, към войната, към божественото и към любовта. Книгите на Мария Лалева са за противоборството между социалното потисничество и онзи улей, по който ние – неотклонявани от дребнотемието на днешните ни времена, можем да се спуснем към единственото реално нещо – отговорност за себе си и за всеки в нашето човешко общество. Откакто излезе от печат новият роман „Пътища от огън“ на 8 октомври, Мария  Лалева се срещна с читателите и почитателите си в над 30 български града. Представянето на „Пътища от огън“ продължава и през ноември.

Тя гостува на старозагорци на 29 октомври, за да представи третия си роман „Пътища от огън“. Голямата зала на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ се оказа тясна, за да побере почитателите на нейното творчество. Срещата води актрисата Галя Александрова, която участва и във филма „Дамасцена“, чийто сценарист и продуцент е Мария Лалева. При подчертано голям интерес старозагорската премиера може да мина вече, но емоциите от нея останаха.

„Главният герой на книгата не е българин, но попада в България. Тук се сблъсква с изключително интересни персонажи. Има сблъсък на догми, на религии, представени са двете лица на тези, които минават през нашата страна на път за Европа, и на тези, които посрещат емигрантите, има мистика и една голяма любов. Изобщо много динамична история, доста огнена книга. Всеки от героите преминава през огньове, от които излиза съвсем различен“, сподели талантливата авторка, чиито произведения от дълго време са в челните класации за най-четени книги.

Мария Лалева подчерта, че за нея успехът е нещо съвсем различно – не броят на продадените книги, а усещането да не губиш представа кой си и откъде си тръгнал, да не губиш любовта си към хората. Според нея, животът е любовна игра.

Словесна красота, вдъхновена среща, очаквано добър разговор – така може да се определи срещата на Мария Лалева със старозагорци. Съдбовните послания на писателката развълнуваха  аудиторията. Типичното за нея е, че успява да завладее с чар и дар слово. А романът „Пътища от огън“ е великолепна метафора на проглеждането. Той е чувствителна социална мембрана, чрез която обществената нравствена енергия може да намери божествените си проявления.

От Мария Лалева съм научила, че общностният дух съществува заради хората, че ние създаваме отдръпването си от красивото и можем да го върнем чрез обръщане към себе си, чрез оценяване на цялата красота, която имаме; да виждаме повече приликите между нас, а не разделителните линии на представата за „ние“ и „вие“.

Не се боя да чуя, че следвам учителя си в нейно лице. Не се боя да се погрижа за душата си чрез нейните творби. Не се боя да призная това. И още, че се гордея, че я познавам отблизо.

Мария Лалева раздаде много автографи. На моята книга тя написа: „С обич и благодарност“.

„Благодарността, синко, започва с радостта, че те има. После е смелостта да се познаваш. И накрая – да се споделиш с другия“ – цитат от „Живот в скалите“.

Радвам се, че те има, Мария Лалева!

Димка КАБАИВАНОВА