Два старозагорски бисера – „Загорче“ и „Жарава“ отново разкриха красотата на българското фолклорно богатство

На 25 октомври 2024г. на сцената на Държавна опера Стара Загора се състоя музикално-театралният спектакъл „Има-нема“. Представиха го две уникални формации – Детско-юношески ансамбъл “Загорче“ и Детско юношески народен хор „Жарава“. И двете са знакови не само за Стара Загора, но и за България.

Несравнимото при загорчетата е, че Слава Богу, продължават стила и метода на работа на създателя на ансамбъла Венелин Кръстев. Участващите 50 деца, като най-малките са на 6 години, не само пеят, танцуват и свирят на народни инструменти, те просто играят игра, преживяват и се претворяват в героите и ситуациите. Другият невероятен факт (досега не съм виждала нещо подобно не само при деца, но и при възрастни и професионалисти) е, че всички еднакво добре и пеят, и свирят на инструменти, и танцуват. И то с жар, с отдаденост, с огромна добра енергия…

„Жарава“ с ръководител Даниела Дюлгерова е единственият поне в региона хор, който пее многогласна акапела. Нещо от рода на Мистерията на българските гласове, но още по-красиво, защото е изпълнено от чисти, свежи детски гласове- дар Господен.

Ръководителите на ансамбъла са Миглена Манолова – главен художествен ръководител, Красимира Манчева – диригент на оркестъра, и Стела Барокова – диригент на хора. Сътрудник и създател на мъжките танци е Теодор Димитров.

Само две думи повече за Красимира Манчева. Тя е живата история на „Загорче“ с всички покорени върхове, препятствия, стресови състояния. Не мога да обясня нейния талант да влиза под кожата на децата, да „запалва“ у тях любов към народните инструменти и да поддържа през годините цялостен оркестър, който съпровожда представянето на цялостната програма. Когато инструменталистите излязоха в началото за поклон преброих 13 гъдулари, по няколко гайдари, кавалджии, тъпанджия и за цвят – един акордеонист. Онези, които са се занимавали с подобна дейност знаят колко труд, нерви, постоянство и всецяла отдаденост са нужни за постигане на възможното съвършенство.

Спектакълът условно беше от две части. Първата започна с „Мегдански закачки“ – атрактивно представяне на трите звена – хор, оркестър и танцьори.

След това „Жарава“ изпя „Бърза хорото водеше“.

Последваха Мъжки тракийски танц и „Маринчица“ – момичешки танц.

Отново „Жарава“ се представи със „Севдалина“ и тази част „завърши“ с темпераментната „Копаница“.

За преход към спектакъла четири момчета изпяха „Моме ле, мари хубава“, много красиво и прочувствено, песен в която се загатваше за самодиви.

С мултимедия за земното и неземното, за митовете и легендите, за първите стъпки на любовта и опасностите, които носи тя, се пренесохме някъде в горите телилейски. Но пред това с популярната песен-танц „Стъпил Добри на бял мермер камък…“ младите ергенчета любопитстваха има или няма самодиви, красиви ли са или опасни … И действието започна с първа среща между младежа и девойката. Тя се оказа самодива и съответно му направи магия за обич. „Калошарите“ се заеха да изчистят тази магия. В танца „Полет“ главните самодиви подкрепиха тяхната водачка, за да стане по-силна магията. Имаше много нежен лирически номер – камерен танц на влюбените – ерген и девойка … С „циганско колело“ двете песнопойки от „Жарава“ и техните дружки изпяха нова песен, свързана с омагьосване на двамата млади…Всичко беше преплетено – танци, песни, слова, много музика, смесен шопски танц и накрая – празничен жизнеутвърждаващ финал.

Голяма част от музиката е на композитора Кирил Тодоров, друга – автентична, аранжирана от Красимира Манчева, според възможностите на децата.

Излишно е да казвам, че почти всички номера, бяха горещо аплодирани от публиката, препълнила салона на операта. А на финала, изправени на крака, дълго време аплодисментите и възгласите браво, брависимо, не стигнаха.

Сред официалните гости беше и композиторът академик Кирил Тодоров. Винаги твърде критичен и претенциозен, особено за своите творби, маестрото даде отлична оценка с думите:“По-добре от това нямаше накъде“.

По неофициална информация за 87-ия рожден ден на г-н Тодоров, Краси Манчева му е поднесла безценен подарък – преписаните и подредени от нея 120 партитури, които назад през годините са участвали в репертоара на „Загорче“.

Мисля, че за този уникален спектакъл трябва да се намери сцена и да се гледа от мало и голямо. Грехота е постижението на „Загорче“ и „Жарава“ – този спектакъл да не бъдат показвани многократно.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Община Стара Загора по програма „Култура“

Основан през 1977 г., „Загорче“ омагьосва публиката в цяла Европа със своите завладяващи представления, вкоренени в древните традиции на българския фолклор. Сега те те предизвикват да станеш част от тяхното наследство!

Росица Ранчева