Защо Църквата забранила Паганини да бъде погребан – любопитно

Еретик или дявол

Прочутият цигулар виртуоз Николо Паганини бил майстор на черния пиар и добър бизнесмен. Но впоследствие това му изиграло лоша шега.

Паганини е роден в езическо семейство на 27 октомври 1782 г. в Генуа, Италия, на улица „Черната котка“… Впоследствие той ще се прослави като сатанист, убиец, людоед, а една чешка група ще му посвети песента „Вампирът с цигулката“.

През 1827 г. Паганини получил „Ордена на Златната шпора“, връчен му лично от папата за „големи заслуги в разпространяването на католическата вяра и служене на светата църква“, въпреки че не посещавал църква, недолюбвал свещениците и никога не писал и изпълнявал църковна музика.

Бъдещият виртуоз на цигулката страдал от вродено заболяване – синдрома на Марфан, но в лека форма. Тази болест се характеризира с издължени крайници и мека съединителна тъкан.

Д-р Франческо Бенати, който лекувал Паганини в Париж, описал подробно състоянието му: „Лявото му рамо е с шест дюйма по-високо от дясното, така че когато стои с отпуснати ръце, едната му ръка изглежда по-дълга от другата. Разтежение на свръзките на раменете, отпуснатост на свръзките, които свързват китката с предраменната част на ръката, на дланта с китката и между фалангите…“

Шест дюйма разлика между раменете е много – това са над 15 см, и тя бие на очи. С такива деформации на скелета е сложно да се свири, дори почти невероятно.

Фигурата на Паганини била нелепа, почти дяволски изглеждаща…

Но изпълнението му било потресаващо, леко, стилно, непринудено, принуждаващо слушателя да мисли и сякаш притежавало някаква особена тайна. Експертизата, която била проведена през 1882 г. показала силата, с която цигуларят държал цигулката.

Специалисти изказват предположението, че вроденото уродство на Паганини било компенсирано с пластика. Инструментът бил деформиран, което разкрило сериозната му физическа сила и упоритост.

Еретик или самият дявол

Често талантът на Николо Паганини обясняват с мистика. Виенчани ходели на концертите му не само за да чуят как свири, но и заради слуховете, че докато свирел, зад гърба му стоял дяволът, облечен в червени дрехи, с рога на главата, и движел ръката му, а между дявола и Паганини имало поразително сходство.

По времето на гастролите му в Лайпциг на сцената „наблюдавали“ оживели мъртъвци. Местният музикален критик, предположил, че цигуларят продал душата си на дявола, т.е. бил от падналите ангели.

Паганини не опровергавал тези слухове и сплетни и убедено смятал, че те само повишават интереса на публиката към него и могат да се превърнат в печалба. И това било така. За виенските си гастроли той получил 28 хиляди крони. Франц Шуберт, който по същото време гастролирал във Виена, получил само 800…

Тези игри с „родството с нечистата сила“ се проявили и след смъртта на Паганини. Той починал в Ница. Епископът на града Доменико Галвани го обявил за еретик и забранил да се погребва в свещената земя. Такава забрана наложили и епископи от други италиански градове. В тази надпревара участвала и родната Генуа на музиканта.

Приятели на маестрото пренасят ореховия ковчег в Генуа, но губернаторът Филип Паолучи отказва да пусне кораба в пристанището. Три месеца той престоява шхуната на рейд. След продължителни преговори е разрешено останките на Паганини да бъдат пренесени в мазето на замъка на граф Чесоле – велик цигулар. Но и там те нямат покой: разбунтуват се жителите на околните села – „Не ни е нужен дявол!”. Тялото е пренесено на пустинния скалист остров Сент Онора, където синът на Паганини получава разрешение да погребе останките на баща си.

През април 1844 г. ковчегът отново е изваден и пренесен в Ница. Борбата за правото най-великият музикант на Европа да бъде погребан по християнски се увенчава с успех едва през 1876 година – 36 години след неговата смърт…