Мозаистката Стойка Матева пред „Долап.бг:“Стара Загора се превърна в център на мозаечното изкуство в България“

Госпожо Матева, от няколко дни на стената на подлеза на Стара Загора срещу входа на Регионалната библиотека (бул. „Руски“), се появи нов шедьовър на мозаечното изкуство. До паното „Майчина сълза“ , се усмихва Косето- Босето от едноимената приказка на Ран Босилек. Как се роди идеята, това доста неглижирано пространство да стане примамливо място за малки и големи, за радост на очите и поучение на душите?

Идеята е на кмета ни Живко Тодоров. Той предложи в подлеза да направим илюстрации на български приказки. През миналата година сложихме началото с приказката „Майчина сълза“ от Ангел Каралийчев. Тази година направихме приказката за Косето Босето по Ран Босилек, като продължаваме традицията, която наложихме за подлеза. Спазихме същия стил на илюстрацията, размерите, дори тоналността, да бъдат като страници на книга.

До колкото зная, мозайкарите се събирате в Стара Загора преp две години. Как и къде изработехте Косето Босето извън биеналето?

Мозайката изработихме в моето ателие. Аз уточних проекта, художественото оформление, цветовото решение и ръководех целия процес. Поканих колеги, които имат възможност да се включат. През няколко поредни уикенда се събирахме в моето ателие и работехме сериозно. Най-много допринесоха за реализиране на мозаечното пано – Стойка Матева, Ивелина Матева, Мария Матовска,  Иван Монев, Николина Георгиева, Атанас Георгиев, Ангел Георгиев, Катерина Иванова (млад старозагорски творец), Мила Ботушева, Петя Мод, Мария Иванова.  Това са млади художници, стенописи, които сериозно ме подкрепиха.

Колко време работехте по проекта?

Повече от половин година. Всяко парченце мозайка се изрязва едно по едно, наглася се, за да съвпадне с другото. Цветово са 8-9 нюанса на бежево-кафяво. А като тесери (парченца) са стотици хиляди. Техниката, която се използва, е пренкадис. Това е техниката, използвана от Антонио Гауди – съединяване на неправилни парчета керамика.

Размерът е 12 квадратни метра, 4 м. широчина и 3 м. височина.

При монтирането участваха всички колеги, „замесени“ в онагледяване на новата приказка, позната на всяко дете. Отделните части на мозайката са тежки, а монтирането им никак не е проста работа. Скелето е на пет метра на три етажа.

Как на практика става пренасянето на готовата мозайка от ателието до скелето и монтирането й на стената?

Най-напред илюстрацията я правим в мащаб според размера, на който трябва да отговаря мозайката. След това, според основни контури или линии, разрязваме цялата мозайка на отделни части, достатъчно големи, за да може да се работи най-напред на маса, а след това и при монтажа. Всяка част е достатъчно тежка. В ателието всичко се изработва на отделни части, които в последствие се сглобяват като пъзел.

Догодина ще има ли биенале на мозайката в Стара Загора?

Със сигурност. То ще е шесто поред , естествено с подкрепата на Община Стара Загора. Искам да споделя няколко хубави неща, които се случиха през последния месец.

Преди четири години беше обявен международен проект „Рози за Карара“- в град Карара, близо до Тоскана, Италия. Бяха поканени мозаисти от цял свят да направим по една роза, да я изпратим и всички да се направят по един общ проект. По това време, при мене в ателието, периодично вземах млади хора, които след завършване на образование, като първа работа или желаещи да изучават мозайка, работеха Цветана Люцканова и Благовеста Пенчева, а преди тях – Иван Енчев-художник, преподавател в Стара Загора. В моето ателие четиримата направихме по една роза и ги изпратихме за този проект. Тази година след сериозна конкуренция и селекция, в момента на голяма стена монтират всички рози, които са пристигнали от мозаистите от цял свят. И нашите четири рози, на четиримата старозагорски мозаисти, са монтирани. Гордея се, че мои ученици са вече на международния подиум.

Още една хубава новина: Преди две седмици бях на фестивал на мозайката в Марота ди Гандолфо – пак в Италия, между Рим и Милано, който се провежда за трета поредна година.

Мозаисти от цял свят бяха поканени да участват, като всяка година темата е различна. Тази година беше връзката човек-земя. Бях поканена от Асоциацията „Жени за изкуството“. Работихме върху общ проект с размер 15 метра. Бяхме при бедствени обстоятелства- проливни дъждове, хотелът беше наводнен, трябваше да прекъснем работа. В последния момент бяхме поканени всички, от различни националности, да направим флага на държавата, от която идваме. Така че знамето на България е монтирано за вечни времена в това малко крайбрежно градче.

И още нещо хубаво: Преди седмица в Рим имаше конференция за интегриране на изкуството в околната среда. При условие, че Рим е меката на мозайките, арх. Мария Декаталго, която миналата година участва в нашето биенале, е поканена да участва с лекция по темата. Тя ме помоли и изпратихме снимки от предното биенале. Била е впечатлена от мозайката „Майчина сълза“ как със 17 мозаисти, за толкова кратко време, направихме нещо много красиво. Така че сътвореното в Стара Загора ще бъде представено на най-високо ниво. Безкрайно съм щастлива, защото никъде в България, не се прави толкова много за развитие на мозайката, както в Стара Загора. Буквално ние се превърнахме в столица на мозайката. Целта ни е да популяризираме мозайката като изкуство, макар че е толкова древна, но позабравена.

Нека да припомним на читателите на Долап.бг къде се радват на Вашето мозаечно изкуство?

На много места имаме. Годината на първото биенале е 2014г. и първото мозаечно пано „Нова зора“ е във фоайето на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ ; Второ биенале – 2016г. – парадната икона и надписа на новопостроения храм „Свети Игнатий Старозагорски“; Трето биенале – 2018г. – репродукция на оригиналната каменна плоча „Лъвицата кърмеща лъвче“ (символ в герба на Стара Загора) – файе на Община Стара Загора ; Четвърто биенале – 2021г. – кашпи с мозаечни шевици – на Старозагорски минерални бани; Пето биенале – 2023г. – „Майчниа сълза“ по Ангел Каралийчев.

Всичко това дължим на подкрепата на Община Стара Загора и лично на кмета Живко Тодоров с огромна благодарност и признателност към тях преди всичко за отношението.

На шестото биенале през 2025г. върху коя приказка ще работите?

В процес сме на уточняване, а може и да не е приказка, защото подлезът, където трябва да експонираме мозайката е много компрометиран, а средствата за основен ремонт за много. Г-н Тодоров имаше идея и желание да се започне, за да можем да продължим, но…

Госпожо Матева, представете се на нашите читатели, моля?

Само съм родена в Чирпан, но съм си старозагорка по кръв и по дух. Тук завърших средното си образование, но не ме приеха в Художествената академия. Винаги съм рисувала и съм харесвала мозайката като изкуство. Не се отказах и през 1999 г. заминах за Италия. В България не намирах нито литература, нито учебно заведение, за да напредвам в мозаечното изкуство. В Италия работех в ателието на майестро Доменико Коледани. В Амстердам при Соня Кьорг завърших майсторски клас и така от 2000-та година досега, не съм преставала да работя мозайка. Трудно е да се издържаш само с мозайка. Понякога работиш върху даден проект по една година. През годините съм направила доста мозайки. Три години работех по поръчка на предприемача Стойчо Кълвачев, където съм направила парадните икони на параклиса му, който е с размери на трикорабна църква, зидове, колони. Над 160 квадратни метра мозайка съм направила на СПА -центъра. Имам голям проект с Петя Мод – над 160 метра ограда на училище в Смядово- от училищния звънец до новите технологии, които се изучават в училището. По различни изложби и конкурси имам творби в различни краища на света.

Радвам се, че това древно изкуство се възражда и цени по достойнство.

Уважаеми читатели, когато минавате по булевард „Руски“ през подлеза, обърнете внимание на двете пана, разположени в най-южната част. Те са прекрасни. На нас по-възрастните -връщат детските спомени. За децата са повод да научат за тези две приказки. Отделно от това е великолепието на мозаечното изкуство. Аплодисменти за авторите на паната.

Росица Ранчева