На 15 октомври – Яница Радева с „Годината, която започна в неделя” в Стара Загора
на 15 октомври 2024 г. в 17,30 часа в Зала „Байер“
Есенни литературни дни 2024
Библиотека „Родина” и ИК „Жанет 45“ представят Яница Радева – лауреат на НМКП „Веселин Ханчев `2002”, и новия ѝ роман „Годината, която започна в неделя”.
Библиотека „Родина” и ИК „Жанет 45“ представят Яница Радева – лауреат на НМКП „Веселин Ханчев `2002”, и новия ѝ роман „Годината, която започна в неделя”.
Яница Радева е автор на две стихосбирки, една монография и четири романа. За първата си книга с проза „Бонбониерата” (2011) получава наградата за млад автор на Министерството на културата. През 2015 г. излиза „Сезонът на Йоана”, последван от романите на античната тема „Пътят към Тива” (2017) и „Поздрави от Хадес” (2020), които получават номинации за роман на годината на Фонд „13 века България”.
„В „Годината, която започна в неделя“ Яница Радева разгръща едно майсторско модерно писане – чрез употребата на различни модалности на езика, тя съчетава събития и психика. Романовият свят е убедителен, прочитът – емоционален, а внушенията, постигнати по художествен път, са човешки и ценностно ориентирани.
Младен Влашки
Новият роман на Яница Радева предлага различен инструментариум за приближаване, дори за докосване на далечината: снимки, вестници, чествания, фабрика на бъдещето, внезапни споделяния, снежни топки. Тук, в провинциалния град от младостта на нашите родители, в притихналото гето на прогреса, героите са обхванати от общ фатализъм. Благодарение на изострения си лиризъм повествованието пулсира интензивно между времената: днешно – тогавашно – едно още по-далечно, необлицовано с нови плочки време. Деликатна, но и стаено иронична археология на носталгията.
Борис Минков
Младен Влашки
Новият роман на Яница Радева предлага различен инструментариум за приближаване, дори за докосване на далечината: снимки, вестници, чествания, фабрика на бъдещето, внезапни споделяния, снежни топки. Тук, в провинциалния град от младостта на нашите родители, в притихналото гето на прогреса, героите са обхванати от общ фатализъм. Благодарение на изострения си лиризъм повествованието пулсира интензивно между времената: днешно – тогавашно – едно още по-далечно, необлицовано с нови плочки време. Деликатна, но и стаено иронична археология на носталгията.
Борис Минков