Храмът „Света Петка Български“ в Рупите

С оглед благодатта, изсипана в това късче земя, не е чудно защо петричката пророчица Ванга избира Рупите за място на усамотение и за изграждане на храм Божий: силно енергийно излъчване, топли и минерални извори с високи лечебни свойства, богато разнообразие на флора и фауна и преминаването на Via Aristotelis – един от двата основни миграционни пътя през територията на страната.

История

Храмът е разположен е на равно място, на десния бряг на р. Струма, в източното подножие на възвишението Кожух, което е част от периферията на отдавна угаснал вулкан. В местността „Рупите“ Ванга започва да идва още през 50-те години, когато местността била див пущинак. Тя избира това място за усамотение и почивка след като ѝ е подсказано от Силите свише. През 1970 г. измолва от Строителни войски да ѝ построят малка къщичка, в която трайно се заселва едва през 80-те. В нея Пророчицата прекарва последните години от живота си. Изграждането на храма започва след едно съновидение на пророчицата, при което ѝ се явила самата Света Петка: „Веднъж ми се присъни Света Петка и ми каза: „Искам да дойдеш да живееш в Рупите…“ и ми заръча: „Построй тук същата църква като предишната и я наречи „Света Петка“. През 1991 г. Ванга решава да вложи събраните през годините средства в построяването на храм, като споделя това свое желание пред най-близките си – духовния си син Димитър Вълчев и художника Светлин Русев: ”Искам на Рупите да вдигна една бяла черква, която да е дом за всички вярващи, място, където хората да се молят и пречистват. Искам с парите, които са ми оставяли хората от всякакви религии и националности да построим храм Божий за човешкото спасение“. Строителството на църквата  „Св. Петка” е наченато през 1992 г. под прякото ръководство на Ванга. Мястото на храма е на метри от къщичката ѝ. На 31 май 1992 г. след одобрение на проекта от Неврокопския митрополит Пимен, в негово присъствие е направена първата копка. По настояване на ктиторката проектът е изготвен от архитектите Богдан Томалевски и Лозан Лозанов. Градежът на църквата е приет с ентусиазъм и доверие от поклонниците на Пророчицата – всеки дарява средства, според възможностите си. Така с общи усилия само за две години храмът „Света Петка Българска” е построен. Той е един от първите в България, издигнати след началото на демократичните промени през 1989 г. Освен основната дарителка  над 2000 души правят дарение, от благодарност и почит към „баба Ванга“. Изографисването на храма е извършено безвъзмездно от художника Светлин Русев, поканен лично от Ванга. Новата по-модерна стилистика, която прилага твореца не се вписва в каноните на Православна църква и нейните служители първоначално отказват да осветят храма. Но в крайна сметка конфликтът е изгладен и на 14 октомври 1994 г. (Петковден) църквата „Света Петка” е тържествено осветена от Неврокопския митрополит Натанаил в съслужение на архиереи и свещеници. Църквата „Св. Петка“ е просторна и е изградена в модернистичен стил. Стенописната украса на храма, дело на акад. Светли Русев, е изпълнена в противоречие на православния канон. Образите са взети от живота, от ежедневието на Ванга. Те са такива, каквито сама Пророчицата е настоявала да бъдат – хора болни, угрижени, страдащи, отчаяни. Божии чеда, търсещи път и спасение. Иконите на иконостаса са изписани в същия стил като стенописите. Манастирският комплекс, разположен в полукръг около храма, включва 12 стаи с 30 легла, ритуална зала за кръщения и изложбена зала, в която са подредени снимки и вещи на Пророчицата. Стаите за отдих са семпли и без екстри като телефон, телевизор, интернет и др. Целта е тук хората да отсядат заради тишината, лечебните горещи извори и себевглъбението – това, на което е държала и Ванга.Две години след като издига храма на живота си, Ванга си отива завинаги от белия свят, но бялата църква, материализираща нейната същност, продължава да носи мир и надежда над човешкото отчаяние и болка. Предсмъртното желание на Ванга е било тя да бъде погребана в двора на къщичката си, за да може хората да черпят сили от гроба ѝ, и въпреки че вече не е сред нас, тя пак да може да помага. Но от фондация „Ванга“ решават тя да бъде погребана до храма „Св. Петка Българска“, където всъщност е гробът ѝ. В годините след кончината на Пророчицата местността „Рупите“ е постоянно облагородявана.

Автор Милен Цветанов