За Света Петка от именника днес Петко Нейчев

Днес е особен ден за мен, затова с удоволствие помествам едно мое изследване за мощите на Св. Петка
Света Петка е от български /по-скоро тракийски/ произход. Родена е в Одринска Тракия, Византия в град Епиват /днес Селимпаша/, близо до град Силиври във втората половина на 10-ти век. Брат и Евтимий, също монах, е бил митрополит на град Мадитос близо до днешния Чанаккале.

Още 10 годишна св. Петка чува гласа на Исус Христос и до края на живата си е посветена на вярата към него. След като починали родителите и, а брат и е вече монах, тя отива в Цариград и 5 години живее в пост и молитви до храма „Покров Богородичен“/Влахерна/. След това заминава за Светите места –Йерусалим и Божи гроб. Подобно на Мария Египетска прекарва много години в пустинята.

Предусещайки смъртта си, тя се прибира през Цариград в родното си градче заселва се в храма “Св. Апостоли“, където почива след 2 години, в началото на 11-ти век. Погребана е извън градските стени, защото вече никой не я помни и са я мислили за чужденка. Минали дълги години, в които гробът и бил забравен. Благочестиви гробари християни копаели гроб за да погребат тялото на удавил се моряк и намерили в земята тялото на преподобна Петка, запазило се нетленно. На следващата нощ светицата се явява на сън на единия гробар на име Георги, облечена в царски одежди и заобиколена от Христови войни и помолва да извадят тялото й, и да бъде пренесено в храма. В същата нощ една благовейна жена Евфимия, имала подобно видение.

На другия ден тялото на св. Петка било извадено и поставено по тържествен начин в съборния храм “Св. Апостоли”, в Каликратия/днес Мимар Синан, квартал на град Кючюкчекмедже, в непосредствена близост до Истанбул/. Мощите на Св. Петка остават тук 175 години. Преданията за отшелническия живот, който е водила и чудесата, които стават на нейните мощи, създали култа към светицата. Славата на светицата нарастват и през 1231 година старейшините на Константинополската църква пренасят нейните мощи в Патриаршеската катедрала в столичния град.
Посмъртната слава на Св. Параскева е свързана и с българското царство. Източната Римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.) Цар Иван Асен II побеждава при Клокотница /9 март 1230 г/ византийския император Теодор Комнин и придобива военна и политическа хегемония на балканския полуостров. По негово настояване мощите на преподобната Петка били пренесени от Константинопол в Търново през 1238 г. Царят и тогавашния български патриарх Василий, съпроводени от множество народ тържествено посрещат ценната реликва ги поставят в специално построения за целта храм „Преподобна Петка“
Тук преподобната Св. Петка се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След завземането на Търново от турците мощите на Св. Петка са запазени и изпратени на владетеля на Влашко по това време Мирча Стари. По предложение на Св. Никодим Тисмански мощите на светицата в продължение на няколко месеца са подслонени в манастира Тисмана, който се намира на няколко километра, в планината над днешния едноименен град. След това са пренесени в свободния все още Видин/Бдин/, столицата на Видинското царство, под властта на Страцимир.
Но османците завладяват и тази твърдина в 1396 г. Григорий Цамблак в своята книга „Описание на това как преподобна Петка е пренесена в сръбска земя” описва как княгиня Милица, моли султан Баязид през 1398 година да пренесе мощите на Св. Петка от Видин в Сърбия. Княгиня Милица е вдовица на княз Лазар Хребелянович, който пада в битка при Косово поле на 15 юни 1389 г. По дипломатически причини, наследилата го княгиня Милица омъжва дъщеря си за султан Баязид, и става негова свекърва. Тя успява да убеди своя зет да и подари мощите на Св. Петка от окупирания от османците Видин.
Има предположение,че мощите на светицата временно били пренесени в манастира Лазарица до Крушевац и почивали там до 1404 г. Когато деспот Стефан обявява Белград за новата столица на Сърбия, той пренася мощите на Св. Петка първо в църквата „Успение Богородично”. А през 1417 година бил построена специална църква посветена на Св. Петка в крепостта Калемегдан/Белградската крепост/. В параклиса където били поставени мощите на светицата е имало чудодеен източник на лечебна вода, който съществува и до днес. Църквата е възстановена през 1937 г. по инициатива на сръбския патриарх Варнава Росич и днес пазят два пръста от дясната ръка на Св. Петка. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година, като трофей. Цариградската патриаршия ги изкупува от султана за 12 000 златни дуката и ги приема с благовейна почит в квартал Фенер
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на Св. Петка са пренесени в специално за целта новопостроен храм “Св. Три светители” в Яш. Храмът е издигнат по времето на княз Василий Лупу. В тази църква сега се намират княжеските гробове на Василий Лупу, неговата първа жена Тудоска и синът им Стефан Вода.
Княз Василий Лупу една велика личност от български произход е един от най-видните молдавски князе, князувал продължително време (1634 – 1653) на Яшкия трон. За съжаление е малко познат в България. Роден през 1597 в село наречено Бей-арнаутлар или Голямо Арбанаси, а днес Пороище близо до Разград. Василий Лупу е показал особен интерес към своята родина България и към всичко българско.
Още баща му Никола Кочов указва живо внимание към българския манастир “Зограф” в Света гора. В една черква в молдавския град Васлуй е намерена позлатена сребърна чаша (потир) с български надпис, който гласи, че е подарена от бащата на Василий Лупу през 1630 г. за църквата “Св. Георги” в Зографския манастир. Тази традиция на бащата продължава и синът. През 1641 г. Василий Лупу подарява на Зографския манастир няколко чифлика отвъд реката Прут, т. е. в Бесарабия. На 26 март 1651 г. той подарява пак на Зографския манастир богатия румънски манастир “Добровец” с обширните негови имоти.
Василий Лупу плаща всички дългове на Цариградската патриаршия към султанската власт и с разрешението на Мурад IV сполучва да вземе мощите на Св. Петка, които са били символ на българското величие и са свързани с най-големия възход на Българското царство.
Почти 250 години мощите на Св. Петка се съхраняват в храма “Св. Три светители”. Поради ремонт на храма , през 1884 г. мощите на Св. Петка са пренесени в параклиса на манастира. Но вечерта на 26 декември 1888 г., след вечерната молитва, неволно от забравена свещ параклиса е подпален. Огънят е потушен от свещениците едва сутринта, но дървения ковчег с честните реликви на светицата, като по чудо, извършено от Божията сила, остават недокоснати.
На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите на Св. Петка са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.
Интересен факт е че, мощите на Св. Петка носят и едно проклятие, датиращо от 1641 г. . Дрехите на светицата се сменят пет пъти в годината с благословията на митрополита на Молдова. Но под тях те носят облекло, което никога не се сваля. На него има написано проклятие на Василий Лупу и на митрополит Варлаам на което пише : „Проклет е онзи, който някога ще разпръсне мощите на светата, благочестива Парашкева
И до днес мощите на Света Петка Параскева, покровителка на България, Сърбия, Молдова са в катедралния храм и привличат тълпи от поклонници, особено на нейния празник – 14 октомври (Петковден). Намират се от дясната страна на вестибюла. Всяка сряда, събота и неделя има света литургия и в тези дни лериквария с мощите се отваря и миряните могат да се докоснат директно до тях.

Петко Нейчев
Магистър по Теология
Снимката е от едно от многото ни поклонения пред мощите на светицата

Петко Нейчев е  роден е в Стара Загора. Син е на известния Бай Нейчо,  който облагороди сакралната Богородична стъпка и построи параклиса „Рождество Богородично“ на 1-2 км край Старозагорските минерални бани.