Православната църква почита днес днес свети мъченици Карп и Папила

Светите мъченици Карп и Папила живели в края на втория и първата половина на третия век. Родили се в Пергам, град в Мала Азия. Още от младини били християни. За всички жители на града и околността представлявали пример на християнски добродетели. Като гледали техния праведен живот, мнозина се обръщали към истинския Бог и ставали християни.

По-късно Карп бил избран за епископ на град Тиатир. А Папила приел чин дякон при него.

В средата на третия век, при император Деций Траян, настонало жестоко гонение против християните. Императорът пратил в Мала Азия един от преданите си служители на име Валерий, да принуждава християните да се отричат от вярата си, а тия, които се противят, да погубва.

В Тиатир било устроено тържество в чест на идолите. Валерий заповядал на всички жители да вземат участие в него. Карп и Папила не се явили на празника. Валерий ги извикал при себе си и ги запитал за причината на отсъствието им. Те обяснили, че вярват в истинския Бог и че затова не могат да вземат участие в езическото жертвоприношение.

Императорският пратеник заповядал да бъдат развеждани във вериги из града за присмех на езичниците. Мислел по тоя начин да опозори епископа и неговия дякон. Но това не смутило духовниците. Те смятали за позорни само обезчестните дела. Наказанието заради истината считали за чест.

След това Валерий ги повикал при себе си и почнал да прави опит да ги убеди да се откажат от сановете си и да се поклонят на боговете.

– Ако не бях видял, че сте умни и разсъдливи хора – казал им той, – не щях да се грижа да ви спася. Просто бил ви предал на смърт. Но жал ми е за вас. Желая ви доброто.

По-нататък Валерий почнал да хвали могъществото и мъдростта на боговете. Той приписвал благоденствието на страната на тях, както и големите победи на римляните над техните врагове.

Епископът и дяконът безстрашно опровергали думите му, като доказали безсилието и лъжливостта на идолите. Вдъхновено възвестили истината заживия Бог, Създателя на вселената и Спасителя на човеците.

Озлобен срещу тях, Валерий наредил да разграбят домовете им, а тях да изпратят в Сарди, където и сам мислел да отиде.

Мъчениците били привързани към конете на яздещите мъчители и тъй отведени в Сарди, без да им е била дадена по пътя почивка.

Тичайки подир конете, епископът и дяконът намирали утеха в молитвата. През всичкото време задъхани те се молели. Бог чрез чудно видение ги укрепил в трудния подвиг.

Пристигнал в Сарди, Валерий отново повикал при себе си двамата изповедници. И пак почнал да ги убеждава да се отрекат от вярата си. Но се почувствал посрамен от твърдия им отговор.

Скоро дошъл в Сарди и верният църковен служител Агатодор, който бил безгранично предан на епископа и дякона.