Представиха антология „Младост“ на поета Иван Мирчев

Събитието е част от Есенните литературни дни, чието начало, със запалване на огъня на поезията,  сложи Иван Мирчев

На 9 октомври 2024г. в Регионална библиотека „Захарий Княжески“- Стара Загора се състоя представяне на антологията „Младост“ с избрани стихотворения на големия български поет Иван Мирчев. Той беше не само доайен на поетическата старозагорска гилдия. Той беше мерило за поведение, за естетика, за скромност и джентълменство, за отдаденост на поезията, учител и вдъхновител на плеада творци от по-младото поколение.

Преиздаването на антологията „Младост“ от Издателство „КОТА“, 42 години след кончината на поета, е благодарение на Фондация „Брацов“. Читателите ще се докоснат до неговия брилянтен стих, до мъдростта и философията му.

От предговора, написан от внучката му, поетесата Стефанка Мирчева става ясно, че произведенията са лично подбрани от поета с посвещение на  съпругата му Стефанка. Книгата е издадена за първи път през 1977 г. Тук различни периоди от живота на поета си дават среща. Той е живял на вододела между две сериозни исторически епохи – преди и след 9 септември 1944 г. Според внучката му – той е бил винаги встрани от политиката и политиканството .“Той се интересуваше от духовния свят на хората, по-скоро от отражението на външната действителност върху вътрешния им  мир. Какво се случва в душата на човека. Как той се бори със своите вътрешни демони. До каква степен успява да противостои на злото и да даде връх на доброто. До каква степен с възрастта успява да постигне баланса между себе си и заобикалящия го свят“ – каза г-жа Мирчева.

Обстоен, задълбочен и пространен анализ на творчеството на Иван Мирчев и по-конкретно на стихотворенията в антологията направи литературният критик Иван Матев- директор на Музей „Литературна Стара Загора“.

С носталгия по отминалото детство, споделено с известните си дядо и баба Стефанка – учителка и също с поетическа дарба, с малко сантимент и много чувство за хумор, Стефанка Мирчева сподели с присъстващите първият й допир с поетичния свят на Стара Загора в легендарния за времето си „Пегас“, срещите с поетите Стойчо Стойчев, Жеко Христов, Таньо Клисуров (на когото така много е харесала зелените очи, че е решила да се омъжи за него, когато порасне).

„За литературните критици и литературоведите дядо ми казваше шеговито, но незлобливо: Ние сме хората, които им даваме хляб, а те са тези, които трябва да ни обсъждат, да ни критикуват, да ни хвалят, да ни кастрят, да търсят под вола теле и нерядко да го намират“, сподели внучката.

„За него не съществуваше провинциален и столичен творец. Смяташе, че човек, когато е достатъчно талантлив и трудолюбив, може да се реализира във всяко време. Той беше красноречив пример за това. Посвети живота си на Стара Загора. Имаше възможност да отиде в столицата, но не се възползва от нея. Беше безпартиен. Казваше, че изкуството е надпартийно и няма нужда от катерене по стълбицата и домогване до служби и познанства. Стана известен, уважаван писател, въпреки че не се занимаваше с политика и не плуваше в тия мътни води“, сподели Стефанка Мирчева.

Според нея, той е от малцината признат приживе. Прописва на 16 годишна възраст, когато издава първата си стихосбирка -“Реките викат“ и не изтърва перото до 84 години. В този голям интервал от време, той успява да надгражда, да се развива. През целия си живот живее и твори в родната Стара Загора, която възпява и й се обяснява в любов, в не едно стихотворение. Той е ярко доказателство, че не е нужно са си столичанин, да си човек на еди кого си, да си на висок пост и да разполагаш с много пари, да даваш подкупи изпод масата, за да станеш и останеш известен. Носител е на редица национални награди и отличия. Член е на Европейската асоциация на европейските писатели. Почетен гражданин е на Стара Загора.

Актрисата Галя Александрова направи вълнуващ рецитал по стихотворения от алманах „Младост“.

Росица Ранчева