Честит празник, моя бяла, зелена и алена, моя обичана Стара Загора

Днес – 5 октомври 2024г. Стара Загора за 37 –ми пореден път ще чества Празника на града. Най-напред ще забият тържествено камбаните. Песента им след тях ще подхванат фанфарните оркестри на училищата, за да съберат мало и голямо в Градската градина, в любимия парк „5 октомври“ до паметника „Защитниците на Стара Загора“. Венци и хиляди стръкчета цветя ще го украсят в знак на респект, преклонение и гордост.

На няколко крачки вляво от него, на скромна табелка, враснала със земята , стои издълбан надпис:“На 23 септември /5 октомври/1879г. тук бе положен основния камък за възстановяването на Стара Загора“.

Времето бяга 145 години назад, когато точно на това място, непочистено още от опожаряването, без дървета, къщи, дюкяни и улици, се слага новото нчало. По време на Освободителна война (1877-1878) градът е изпепелен до основи, а хиляди мирни граждани са избити. Когато военният кореспондент Джанюариъс Алойшиъс Макгахан вижда опожарения град заявява: „Едва ли някога тук ще има град!“.

Но трима старозагорци – Нестор Марков – пръв префект на Старозагорския департамент, Атанас Илиев – началник на Старозагорска околия и Димитър Наумов – народен представител от Старозагорска околия в Областното събрание на Източна Румелия обединяват сили и авторитет в съграждането на града, който заема своето място в Третата българска държава. Представяте ли си какви оптимисти, какви мечтатели са били те, от нищото, като птицата Феникс, градът отново да се въздигне..!

На 5 октомври 1879 г. , на това място сред руините, княз Алеко Богориди, първи управител на Източна Румелия, поставя основния камък на града. Под него зариват капсула с послание до идните поколения. / Текстът и портретът на княза, можете да видите и прочетете на трето експозиционно ниво на Регионалния исторически музей/. Великотърновският митрополит Климент отслужва молебен в присъствието на кмета Стефан Салабашев и стотици граждани. Тържеството завършва привечер с песни и танци, свидетелства в ръкописните си спомени бившият кмет на Стара Загора Минко Минев (1912-1915).  

На 27 август 1879 г. Градският съвет приема първия градоустройствен план на Стара Загора, изработен от чешкия строителен техник Лубор Байер. Той предоставя ново градоустройствено решение с прави улици, които придават характерна особеност на града и внася нови елементи от западноевропейската архитектура. Планът на Байер е одобрен от главния архитект на Източна Румелия – италианеца Паоло Монтани.

До възстановяването на храм „Света Богородица“ през 1881 г. жителите на Стара Загора ходят на църква в Ески Джамия, днес превърната в Музей на религиите. Същата година се учредява и градска полиция, свидетелстват архивите.

През 1883 г. отварят Мъжката и Девическата гимназия, а пет години по-късно и държавната болница. Военният клуб е открит през 1897 г. и там започват да се изнасят представления от местните любителски трупи.

Първият митрополит, който е избран начело на Старозагорската епархия, е Методий Старозагорски, който пристига в града през 1894 г. като временно управляващ. По негова инициатива се създава Благотворителният комитет „Св. Игнатий Старозагорски“, който поставя началото на парк „Аязмото“. През 1900 г. е създадено дружество „Театър“, което по -късно става Драматичен театър „Гео Милев“. 

Първият телефон в Стара Загора прозвънява в 1907 г. , когато е открита телефонната централа с 40 абоната. Същата година е основано и археологическото дружество „Августа Траяна“ с председател историкът Атанас Кожухаров. На следващата година той се обръща към художника Hикола Стоенчев да подари на музейната сбирка портрета на революционера Кольо Ганчев и той става първата картина от сбирката. После постъпват портретът на Атанас Кожухаров от Евгения Илиева – Лепавцова, портретът на Христина Морфова от Иван Мърквичка, картини от Васил Маринов и Васил Костакиев. Така е поставено началото на Градската художествена галерия.

Оперното изкуство в Стара Загора води началото си от 27 февруари 1925 г., когато в града е поставена операта „Гергана“. По-голямата част от състава е сформирана от  хористи и свещеници от градските църкви. Появяването на извънстолична опера, само няколко години след откриването на оперния театър в София, е истинско културно събитие в страната. През 2025 г. на 1 юли Старозагорската опера ще чества своята 100-годишнина. За да се предават оперните представления на гражданството, преди 85 години се открива и първото извънстолично Радио Стара Загора. Седем десетилетия по-късно, през 1995 г., Стара Загора се обогатява с още един град – Студентския. Открит е Тракийският университет, в който днес се обучават над 10 000 студенти от петте континента на света. С какво още е населен моят град: с няколко десетки училища, детски градини и детски ясли, водещи културни институти, високотехнологични фирми и предприятия, препълнени със стока магазини, болници, безброй фитнес зали и центрове, стадиони, паркове, храмове, читалища…Надали има в света друг град, който е наречен на липите и поетите, на красивите жени и на романтиката. Много често гостите на града или старозагорци, които се завръщат от чужбина по време на ваканция, без куртоазия заявяват, че това е най-красивият град на планетата – спокоен, тих, уютен, чист, зелен, богат и с най-много колички с бебета и с най-усмихнатите граждани.

Възкръснала от пепелищата преди 145 години Стара Загора днес е шестият по големина град в България, по последни данни на Националния статистически институт и продължава да се развива като индустриален, културен и образователен център в страната.

Преди повече от 1800 години, римляните са наричали Августа Траяна, върху който е разположена днешна Стара Загора, „преблестящият град на траянците“. Старозагорският митрополит Панкратий я нарече „Перлата на Тракия“…

Все така млада и хубава, тя предизвика поетът Анастас Стоянов да напише:

ЕСЕН В СТАРА ЗАГОРА

Кое ти е старото, Стара Загора?
Липите златеят, отлитат ята,
под нови покриви – млади хора,
във млади пъпки – нови листа.

Кое ти е старото, Стара Загора?
Навярно е стара, прастара пръстта –
открай докрай наплодила простора
с нови пътища и млади жита.

Кое ти е старото, стари мой граде?
В късната есен и късния здрач
над нови стихове – поети млади
и първескини над първия плач.

Кое ти е старото, изгора – Загора?
По Аязмото старо – млада гора.
Дори не старее на палача позора,
и огънят, в който ти жива горя.

Берое, Августа Траяна, Ески Заара –
помни ли слънцето откога те грей?
Едничка твоята хубост е стара,
но има ли хубост, която старей!

Да е честита и благословена още много хилядолетия!

Росица Ранчева