Националният конкурс за поезия „Николай Лилиев“ откри Есенните литературни дни на Стара Загора

Диляна Христова е носителка на голямата награда

На 1 октомври 2024г. в салона на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Стара Загора се отчетоха резултатите от 11-то издание на Националния конкурс за поезия „Академик Николай Лилиев“. Събитието нарочно се организира на Световния ден на поезията. Нейно величество поезията винаги е била специална в Стара Загора, винаги обичана, тачена, почитана.

Стара Загора е отколешен пазител на традиции. Ние пазим и градим съвременната история на поезията и поетичното творчество. Гордеем се с думите на Кирил Христов, че „Без Стара Загора няма българска литература“, но и осъзнаваме отговорността да поддържаме жив спомена за над 80-те знакови имена, работили тук в период по-малък от век. Същевременно ние се грижим за изключително талантливите поколения, които идват след тях.

Стара Загора е поетичен феномен, без аналог в българската и световната литературна история. Ние считаме за дълг и привилегия да поддържаме традицията на Есенните литературни дни в нашия град, чието начало е поставено през далечната 1972 г.

Мисли за Националния конкурс за поезия „Николай Лилиев“ и Есенните литературни дни сподели Милена Желева, зам.кметът по култура и туризъм на Стара Загора:

„Поздравявам всички присъстващи в тази зала, защото отново даваме началото, което през годините се доказа, че е работещо, търсещо, че има ефект, особено сред младите хора. Днес е първото събитие от Есенните литературни дни. Те са общо 15 до 26 октомври с още няколко локации в града. Има изключително разнообразия. Каним ви да се възползвате от празниците на духовността, на поезията , на киното, на премиери на книги…

Тази вечер сме се събрали да дадем началото на финала на Националния конкурс за поезия „Николай Лилиев“. Поздравявам организаторите и журито. За нас е чест за всички, които сте в залата.

Що се отнася до участниците и отличените, всичко което се случва в Стара Загора – този конкурс „Николай Лилиев“ и Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ дават добър път и възможности. Много е важно да има кой да ти подаде ръка и оцени онова, което си направил. Сигурна съм, че и тази вечер, ще бъде така.

На добър час на всички“- каза Милена Желева.

Тази година в конкурса участваха съвременни български автори на възраст между 18 и 88 години. Журито в състав Атанас Капралов – председател – поет, журналист, общественик, директор на Национален литературен музей – София, членове – Виолета Бончева – поетеса и преводач, Йордан Атанасов – поет, издател на вестник „Литературен глас“ и Йордан Пеев – поет и председател на Дружеството на писателите Стара Загора.

За Деня на поезията и за творческото вдъхновение говори Йордан Пеев (Целият текст поместваме без редакторска намеса на края на статията).

„Радвам се, че като председател на този конкурс, се докоснах до много силни творби. Около 14-15 автори заслужаваха да бъдат наградени. Правилата са такива, че трябваше да бъдат отличени само трима. С организаторите на конкурса и другите представители на журито можахме да увеличим двойно тази бройка, – каза Атанас Капралов.- Съжалявам за отпадналите, защото наистина имаше творци, които са написали чудесни творби.

В поезията всеки творец има свой връх, който трябва да изкачи, но наистина трябва да събере знания и опит и необходимия талант, за да се случи това.

Когато търсехме най-добрите сред изпратените творби, аз се вглеждам в това стихотворението да има релеф, да има характер, да има енергия във вложеното творчество. Защото един истински професионалист би могъл да напише за 5-10 минути стихотворение, в което няма кръв, няма живот, няма енергия и сила, която да те хване. Истинското слово при мене е това, когато го чета усещам вибрациите, дишането му, усещам болката или щастието на онзи който го е писал. Усещам страданието, което е вложил в думите. Точно това страдание носи голямата, истинската поезия.

Ние, журито се постарахме максимално да бъдем обективни и да дадем награди на всякакъв вид писане- и на свободния, и на класическия, и на модерния стих и на хора, които са склонни да продължават традицията. Убедени сме, че всички автори, създали истинска поезия, са в тази зала и ще изживеят празник за душата. Те ще получат удовлетворението от това да бъдат лауреати на един наистина авторитетен български конкурс“- каза Атанас Капралов.

След заседание единодушно журито реши:

Отличието на Читалище „Даскал Петър Иванов“ получи Ваня Велева от Ямбол за стихотворението „След зимата“

Отличието на Фирма „Би-мед-Иванка Брацова“ получи Петрана Петрова от Враца, за стихотворението „Пролетта се завърна.

Дружеството на писателите Стара Загора даде наградата си на Светлана Йонкова от София за стихотворението „Шепот“.

Третата награда е за Ирина Радионова от Разград“ за творбата й „Животе“.

Втората награда отиде при Цонка Христова от град Дряново за „Сън на яве“.

Първа награда получи Диляна Христова от Димитровград за стихотворението й „Осъзнаване“.

Диляна Христова е родена е родена през 1983 г. в Димитровград, където живее и работи. Тя е социален работник в отдел „Закрила на детето“ в Дирекция „Социално подпомагане“. Пише стихове от малка. Има издадена една стихосбирка „Прозоречната дама“. Вместо втора – публикува всичко което напише в Интернет.

„Вълнува ме несправедливостта и правя всичко възможно да се боря с нея, сподели за Долап.бг носителката на голямата награда. – Старая се чрез поезията си да търся и намирам съмишленици, да убеждавам…“

Според младата авторка, атмосферата и организацията на конкурса са уникални. Тя пожела на старозагорци много любов, да вярват в себе си и сбъдват мечтите си.

Наградите са грамота, парична премия и отпечатване на награденото стихотворение в списание „Птици в нощта“ и вестник „Литературен глас“.

Организатори на събитието са Община Стара Загора, Фондация „Космос- Димитър Брацов“, Дружеството на писателите и Регионална библиотека „Захарий Княжески“ с подкрепата на НЧ „Николай Лилиев“ и НЧ „Даскал Петър Иванов“, с медийната подкрена на списание „Птици в нощта“ и вестник „Литературен глас“.

СЛОВО ЗА ПОЕЗИЯТА И ЗА КОНКУРСА “НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ“

Йордан Пеев

„Поезията е вдовицата на живота!“ – с това си определение за поезията някога Иван Динков стресна участниците в „Яворови дни“ през 1995 година в словото си за гениалния поет.

Поетите , ангелите на Надеждата , които с крилете на Любовта прелита през необразимото , за да достигнат и се скрият зад хоризонта на Невъзможното… Поетите- мелничарите на болката, които от житото на своите тревоги и громоли правят брашното на надеждата, от което замесват най- сладкият великденски кравай достъпен само за петимни. Поетите , словесните гвардейци на Отечеството…Добре дошли на всички вас в тази зала …И както добрия стопанин в златокосата есен прибира плодовете от градината си , така и ние в тазгодишното издание на националния литературен конкурс „Николай Лилиев“ 2024 прибираме с него поетичните плодове и съкровения на Поети от различни краища на България. За конкурса пристигнаха творби с различни теми: темата за любовта във всичките й измерения. Освен стихове в класическо стихосложение имаше и стихове в така наречения модернизъм , в свободен стих,в голяма част от стиховете откриваме интересни метафори, запомнящи се образи, в други имаше патетичност , която на моменти граничеше с декларативност, но като цяло има израстване в качеството на изпратените творби.Отбелязвам като малък проблем със заглавията на стихотворенията , като някои от тях бяха толкова дълги че сякаш искаха да кажат всичко , което следва в стихотворението. Заглавията е по- добре да бъдат кратки, запомнящи се .Бъбривостта в поезията може само да развали качеството на стиха. Всяка дума в стиха трябва да е като тухла в стената , която ако я махнеш ,ще се срути цялата стена.Присъстват стихове и с библейска тематика. В някои стихове имаме силно начало , което не издържа докрай. Патриотичната тема е залегнала в стихове за Отечеството , съдбата на емигранта и над всички се откроява образа на Левски. Както отбелязах вече имаме разнообразие във формата и стихосложението , което показва творческа зрялост и експерименталност със езика. Библейските сюжети и образи от светото писание са извор на поетическо вдъхновение при редица автори .Стиховете им са сърдечни откровения.В някои стихове журито откриваше вече и познати и известни образи , повлияни от други автори, нещо като второ вино. Повей от поетиката на Далчев, Борис Христов Иван Цанев. Присъстват и пасторално- санименталните теми , по отминали дни и спомени, по умиращите и празни къщи и села , по небесните ни роднини, отишли си от този свят. Всеки автор по свой начин е изплакал върху белия лист съкровенията си, защото поезията е низ от думи които се обичат. Вярвам , че едно добро стихотворение е достатъчно, за да преживееш своя личен катарзис, да се пречистиш от всичко злободневно, всичко ефимерно, всичко преходно. Да видиш истинските неща в живота. Да отсееш ненужното, злободневното. Защото поезията е най-краткият начин да върнеш душата на точното й място.

Разбира се, поезията не е толкова популярно изкуство, а и не би трябвало да бъде. В този смисъл, ако някой има нужда от стихове в днешния забързан ден, той винаги може да ги получи. Поезията е винаги на една ръка разстояние, на един клик с мишката. И това е един изцяло личен избор.

А иначе, поезия има навсякъде – дори и в мръсния сняг по тротоарите, в гетото, в светлините на нощните клубове, в раздрънкания автобус, с който пътуваш за работа… И когато я откриеш на всички тези места, разбираш тяхната истинска същност. Защото поезията е най-универсалният език на света. Тя може да те накара с три изречения да усетиш неща, за които дори не си подозирал.

Поезията е слово, и то от най-висока проба. То винаги виси между световете, между хората и заобикалящата ги среда, между видимото и невидимото. Словото може да пресъздаде всичко, затова то може да бъде открито навсякъде. Но първоизточникът му е у нас, там е изворът, оттам тръгва и стига до материалното. В този смисъл поезията може да бъде всичко. Тя е харизмата на човечеството, дълбаеща от всички негови недра.

Човек винаги ще има нужда от слово, а поетичното слово е лековито, то те кара да изживяваш катарзис, за да се съхраниш, да се почувстваш истински жив.
То е лекарство, на което трябва да знаеш дозата. Прекалиш ли – можеш и да се отровиш. В този смисъл поезия ще има винаги, тя е езикът на универсума, на изначалното, на чувствата и мислите.

Онези, които разбират поетичния език, виждат неща, които за други хора завинаги остават скрити. Да харесваш, да усещаш поезията е все едно да имаш още едно сетиво, защото тя е закодираният език на човека и неговото битие.

Стара Загора отново е Поетична столица на българската поезия, и отново защитава достойно името на град на липи и поети, приютявайки автори от различни краища на Поетичната карта на България, които си дадоха среща в надпревара в литературния конкурс „ Николай Лилиев „ 2024. Да ИМ ПОЖЕЛАЕМ ВСЕ ТАКА Всеблагия да държи ръката им и да изпълва сърцето им с любов , вдъхновение и доброта. Благодаря на организаторите на конкурса, На общината, на журито, ха фондация Космос и семейство Брацови за подкрепата- всички до един светилници на духовността. Да си пожелаем Попътен вятър на Литературния конкурс „Николай Лилиев“ Стара Загора, както и на останалите литературни прояви през целия месец октомври, за да остане Стара Загора все така град на липи и поети …

Росица Ранчева