Лекция на чл. кор. проф. Иван Илчев в Регионален исторически музей-Стара Загора

Чл. кор. проф. дн Иван Илчев, ръководител на Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“, гостува в Регионален исторически музей – Стара Загора с лекция на тема „Как да стигнеш оттук до там. Страданията на пътника на Балканите през XIX в.“.

Събитието ще се проведе на 27 септември от 17.30 ч. в зала №33 на музея.

КАК ДА СТИГНЕШ ОТТУК ДО ТАМ.

СТРАДАНИЯТА НА ПЪТНИКА НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ XIX В.“

През XIX и началото на XX в. българинът изминава пътя от „разярчания“ жребец за салтанатлии до автомобилите „Шевролет“ и „Форд“. Пътищата и улиците от изровени пътеки до жълтите павета в София. Пътниците, които в началото не виждат почти нищо отвъд селската мера, вече тръгват за Новия свят. За мнозина тогава прогресът е бавен, но за трезво мислещите съвременници е колосален и нека да си дадем сметка, че процесът е двустранен – и българите откриват света и светът открива българите.

 Член-кореспондент проф. дн. Иван Илчев бе два последователни мандата ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ в периода 2007 – 2015 г.

Син е на акад. Илчо Димитров. Завършва средното си образование в 114-а гимназия с преподаване на английски език в София. Следва история в Софийския университет.

Докторската му дисертация е на тема „България в балканската английска политика (1913 – 1918)“. През 1987 г. става доцент по нова и най-нова история на балканските народи. От 1993 г. е доктор на историческите науки.  През 1995 г. става професор по нова и най-нова история на балканските народи.

Бил е гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Калъмбъс и Мерилендския държавен университет, Центъра „Уудроу Уилсън“, Вашингтон, САЩ, Университета на Чиба, Япония.

Илчев рид на Антарктическия полуостров е кръстен на проф. Иван Илчев „за неговата подкрепа за националната антарктическа програма“.

Едни от най-популярните му книги са: „Розата на Балканите” – том 1 и 2. Кратка българска история за любопитни читатели. България до края на XIX век. България през XX век

„Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че я няма историята, която българинът – не специалистът историк, а влюбеният в миналото на своя народ – заслужава. Не книга, която ще подхранва у него лъжлива мания за величие. Нито пък такава, която да се вайка над изтърваните шансове и окаяното ни положение днес. А история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, история, която да се чете като роман. Искаше ми се да нарисувам картина, по-различна от обичайно поднасяната в научните издирвания. Не съм сигурен колцина от сънародниците ни сега могат да се огледат в историческите проучвания и да кажат: „Това се отнася за мен“. История, която да не съдим с днешните ни мимолетни пристрастия, а която да обглеждаме любовно и с разбиране. Да се отдалечим от нея и да присвием очи, за да опитаме да разберем цялото, което се крие зад донейде хаотичните факти, събития и непредсказуемите действия на отделни личности.

 

Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че я няма историята, която българинът – не специалистът историк, а влюбеният в миналото на своя народ – заслужава. Не книга, която ще подхранва у него лъжлива мания за величие. Нито пък такава, която да се вайка над изтърваните шансове и окаяното ни положение днес. А история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, история, която да се чете като роман. Искаше ми се да нарисувам картина, по-различна от обичайно поднасяната в научните издирвания. Не съм сигурен колцина от сънародниците ни сега могат да се огледат в историческите проучвания и да кажат: „Това се отнася за мен“. История, която да не съдим с днешните ни мимолетни пристрастия, а която да обглеждаме любовно и с разбиране. Да се отдалечим от нея и да присвием очи, за да опитаме да разберем цялото, което се крие зад донейде хаотичните факти, събития и непредсказуемите действия на отделни лично” – пише проф.Иван Илчев.