Виртуозният китарист Ангел Демирев пред Долап.бг:“Китарата е моята душа“

На 20 септември 2024г. в Арт-залата на Радио Стара Загора виртуозният китарист Ангел Демирев представи паметен концерт. Програмата съдържаше авторска музика с акустична китара. Тя е част от предстоящия му албум, във втората част на който ще са авторски парчета за електрическа китара. В концерта участваха още Христо Минчев – контрабас и Петър Миланов – акустична китара.

В музиката му се вплитат по чуден начин етно мотиви от целия свят, интерпретации на вечните песни на България, на световни хитове. За сетен път Ангел Демирев показа, че има най-бързите пръсти на китарист в света.

Роден е на 17 юли 1987 г. в Стара Загора. Завършва Музикалното училище „Христина Морфова“ със специалност класическа китара в класа на Жулиен Минков. Завършва успешно и Академията за музикално и танцово изкуство Пловдив – специалност поп и джаз – електрическа китара – изпълнителско изкуство.

Свири в различни проекти – Cinga Manga Funk, No-Mad Spirits (Switzerland), Theodosii Spassov Quintet, Shaka Zulu Orchestra, Perfect Stranger, Jazzta Prasta Trio, RomaNeno Project, Angel Demirev Fusion Trio, Angel Demirev Folk Trio и др.

Има семейство. Синът му е на 7 години – първокласник.

При толкова много концерти и участия с десетки групи, с водещи музиканти, имаш ли усещането, че сте гражданин на света?

Мисля, че това чувство никога не ме е напускало. Благодарение на света на музиката и изкуството към нас са прикрепени различен тип психологически и емоционални движения, които ни приобщават и приближават към това усещане. И осъзнаваме, че сме частица от този свят, от тази вселена. Но заедно с това, винаги нося в сърцето си принадлежността към българския си корен и обичта ми към отечеството.

Познаваме се от преди много години, когато беше гимназист в Музикалното училище. За мене беше приятна изненада, че проявяваше подчертан интерес към трансцеденталното, следеше такава литература, търсеше съмишленици. Продължава ли това любопитство? Какво откри за годините след това?

Открих това, че сме частичка от изцяло духовен свят. Откривам все повече, че външните проявления, в техните физически аспекти, факти и проявления, са най-малкото и най-нищожното, което ние притежаваме дълбоко, дълбоко в нашите души, в нашите емоции, в нашите стремежи, в нашата хармония и желание за самоусъвършенстване.

Вероятно си убеден, че тази уникална дарба на музикант, ти е дарена свише. Как постигаш хармонията между изкуството ти от една страна и средата, в която като човек си поставен за реализация ?

С много голямо смирение и с ученичество. Всеки ден от живота ми живея като ученик. Защото знам, че всеки ден от живота ми ми е даден, за да науча много нови неща, да се опитам, онова което съм създал предишния ден, да го подобря, да се трудя максимално и всеотдайно…Живея съзнателно като ученик.

Как откри необятния свят на музиката ?

По най-естествения начин. Благодарение на моя баща, на моето семейство, които са музиканти, хора като мене, които живеят с музиката – по-големият ми брат, сестра ми…Музиката при нас е съвсем естествен повик към света, към всичко, което ни заобикаля. Музика звучи навсякъде около нас. Откривам я в платната на големите художници, в природата, в поезията, в литературата, в народната мъдрост…

С музиката споделям всичко, което искам да кажа на нашето общество. Това е моето послание, моят вик за единност, за единение, за единство. В нашето общество и в така създалата се ситуация, виждам как хората търсят все повече причини за сепариране, да се отделят едни от други. Това не ми харесва. Това ме тревожи. Смятам, че България, че ние като граждани, като родолюбци, като родители имаме вопиюща потребност от единство.

Как да го постигнем?

С изкуството. С любов към изкуството. С омраза към посредствеността и алчността, към тесногръдието и липсата на гражданска отговорност.

Навлязъл си в музикалните светове на различни страни. Как изглеждат те и как ти ги събираш в твоята китара?

Всичко, което научавам, е всичко което е обект на изследване от мене, в музикалния смисъл на понятието. Изследвам музика от целия свят – от Азърбайджан, от Индия, от Балканите …Всичко е конвертирано от моя личен подход към тези светове и моята естетика. Човек събира знания цял живот, но за да ги откриеш, трябва да им изградиш правилна система, чрез която да придобиват по-завършена форма.

Къде показваш своето изкуство? Като че ли по-често си на международния подиум, отколкото у нас?

Навсякъде, където ме поканят. След няколко дни пътувам за Швейцария, където имам концерт в Лозана и на още няколко големи сцени. Имам група в Швейцария – „No-Mad Spirits” („Номадски духове“), към която съм прикрепен. За нея правя музика и аранжименти . Свирим заедно с Емин Майрхи от Тунис, Аксел Люсие от Франция с барабани и Валентин Конюс – саксофон от Швейцария. Подготвяме първия самостоятелен албум на групата. Всичко е свързано с много работа и любов към това, което правя.

А кога ще видим и чуем твоят самостоятелен албум?

Моят албум е записан, слава Богу и краят на ноември тази година ще бъде реалност. Включва мои актустични и електрически композиции, т.е. с акустична и с електрическа китара. Моя авторска музика.

Как постигаш хармония между материалното и духовното?

Истината е, че винаги наблягам на духовното. Естеството ми е такова. Естеството ми е погълнато от въпроси, свързани с висшия дълг на нас като хора. Смелостта да застанем пред себе си и с честни очи пред нашите деца. Да разговаряме със себе си честно и достойно. Балансът винаги натежава в духовното. Плащам за това висока цена, защото вътрешният ми мир и вътрешното ми усещане за живота са базирани по този начин. Матрицата е така зададена. С ясната отговорност какво ми коства. И постоянно плащам, но смятам, че това е правилният начин по който да живея в мир със себе си.

Колко китари имаш?

Колекцията нараства. В момента имам 7-8 инструмента. Бройката не е най-важна, важно е че са много хубави инструменти. Тази вечер ще свиря на китара, изработена от българския лютиер Галин Пенев от Казанлък.

А кой ти купи първата китара?

Първата ми професионална китара закупи г-н Митко Динев – моят ангел хранител и духовен баща. Към него тая безкрайно голяма почит, уважение и обич. Обичам го така, както син обича баща си. Той е човекът, който пръв повярва в таланта ми и ми подаде ръка, когато бях на 14-15 години. Така че няма как да не съм му задължен завинаги и да не съм му благодарен. Той е много специален човек. Всъщност той изигра и играе съществена роля в моето формиране като личност, като мъж, като човек и като професионалист.

За какво е молитвата ти?

За България, на мир, за моя син, за приятелите ми…

Коя е любимата ти дума?

Единство.

Въпросите постави Росица Ранчева