Стара Загора чества независимостта на България

В навечерието на Деня на независимостта припомняме участието на Стара Загора в историческите събития. Преди 116 години градът е украсен със знамена, гражданите ликуват, старозагорци посрещат цар Фердинанд. Начело на екзалтираното множество е тогавашният кмет Йовчо Хитров.

След обявяването на независимостта на България, цар Фердинанд и правителството тръгват на обиколка в страната. Причината е нуждата от време за подготовка на официалните тържества в столицата. За тях се отпечатват специални афиши. Един от оригиналите се съхранява в музея в Стара Загора, където е една от спирките на царя.

„Още в началото на пътя за Казанлък е посрещнат, там е изградена тържествена арка. Такава е била традицията по това време. Строени са ученици, граждани, военните от 12-и пехотен балкански полк. Негово Величество остава да преспи в Стара Загора, но не знаем къде точно е нощувал“.

Най-пламенна била речта на стария даскал Петър Иванов, който се обръща към Фердинанд с думите „царю честити“, а министрите нарича благородни „велможи“. Именно Петър Иванов пише и ода в прослава на царя. Публикувана е в ръкописния вестник „Изкуство“, издаван от ученик от Мъжката гимназия „Иван Вазов“, а именно Георги Касабов – бъдещият поет Гео Милев. 

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България – една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след петвековно османско владичество.

Условията за обявяване на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария – една от Великите сили наложили Берлинският договор, се готвела да анексира двете от провинциите на империята – Босна и Херцеговина – т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват действията си.
Междувременно, българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда „известни“ икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта. Но правителството вече било решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал – цар.
Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието – да започнат преговори между българското правителство и Високата порта (Турция). Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата порта иска България да плаща голям данък. В качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.
Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Oфициално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.