От Кръстовден започва магичен 7-дневен период

Росица Радева
Кръстовден
Време за лична среща със съвестта и разговор с душата ни…
В българския народен календар е вплетена и дълбоко закодирана хилядолетна мъдрост. Дни като Кръстовден са безспорно доказателство как старата ни вяра се е преплела с новата. Кръстовден, освен празник от Православния църковен календар е и празник от Българския народен календар, предхождащ християнския. Кръстовден се отбелязва точно седем дни преди Есенното равноденствие, когато нощта и денят се изравняват. Този седемдневен период е свещен и магичен период. От нощта на 14 септември, когато според народната вяра, небето се отваря и Бог слиза сред нас, до нощта на 21 септември, когато нощта и денят се изравняват, това е период, в който небесната порта между световете е широко отворена. Това е свързано със старата ни вяра и почитта към слънцето. При българите всичко е свързано със слънцето.
Било е време, когато на Есенното равноденствие предците ни са отдавали последна почит към слънцето и от този ден нататък го приемали като остаряващо или намаляващо с всеки изминал ден. И така чак до Игнажден, когато напълно ще умре, за да се роди отново в нощта на Бъдни вечер новото, младо слънце или Млада Бога, както казват старите. Този период на стопяващо се слънце е бил и период, посветен на тъмнината. През отворената порта са си отивали летните свръхестествени същества като самодиви и змейове, за да отстъпят място на зимните свръхестествени същества като таласъми и караконджули. Период на усилно приготовление за студените зимни месеци, прибиране на животните и реколтата на сухо. Време на дълги нощи пред запаленото огнище, време на семеен уют и поглед навътре към себе си. Време на равносметка. Време за лична среща със съвестта и разговор с душата ни. Кръстът е символ също и на кръстопът. А кръстопътят в българския фолклор е магично място. Място, в което се преплитат световете. Затова и кръстопътят е място, на което можеш да срещнеш самодива в късна доба.
Магичен седемдневен период.