В нощта срещу 14 септември на Кръстова гора Господ дарява здраве на вярващите

Има едно място в България, към което всяка година в нощта срещу 14 септември, когато православната църква чества Кръстовден – Въздвижение на Светия кръст Господен, се стичат хиляди вярващи. Кръстова гора. Комплексът е разположен сред красива гора в Средните Родопи, на 60 км от Пловдив. Местността привлича поклонниците с преданието, че там е заровена частица от Христовия кръст. Много легенди се разказват за това място и всички те са свързани с кръста от Голгота и чудото на изцелението. Откакто на родопския връх се пази и частица от Божия кръст, мястото се прочу и в други държави.

Историята на празника датира от далечната 326 година. Тогава, по заповед на царица Елена, майката на Константин, бил издирен кръстът, на който бил разпънат Христос. Не знаели как да го разпознаят – понеже Иисус бил разпънат редом с разбойници. Затова започнали да допират дървените кръстове до мъртвец и до болна жена. От допира с един от тях, мъртвецът оживял, а болната оздравяла. След чудото архиепископ Макарий вдигнал кръста нависоко, та всички да го видят и да приемат християнството.

Частица от чудотворния кръст се пази в комплекса на Кръстова гора, а точно в нощта срещу Кръстовден небето се отваря за вярващите, за да ги дари с благодат и здраве. Богомолците се стичат на поляните около манастира „Св. Троица“ да се помолят за изцеление на телата и пречистване на душите си.

На Кръстова гора вярващите се чувстват най-близо до Бог. Не само заради високата надморска височина, но и заради магическата енергия на мястото. Легендите, но и много очевидци разказват за неговата вълшебната сила, която е най-голяма в дните около празника на 14 септември. Тогава местността почернява от народ, който спи направо на поляните в подножието на върха с огромния кръст, символ на мястото. От основния храм „Покров на Пресвета Богородица” до там се стига по стълби, които минават между 12 параклиса, носещи имената на 12-те апостоли. В тях вярващите също могат да запалят свещ и да се помолят на спокойствие пред иконите на своя светец. На Кръстовден посетителите отнасят със себе си по едно от хилядите камъчета, пръснати наоколо, с изрисувано върху тях Разпятие.

Поверието гласи, че изцелението спохожда християните на святото място, докато спят. В съня си те разбират как могат да се спасят от налегналата ги болест. Когато преспиш там, единственото, което се иска от теб, е да запомниш всичко, което видиш на сън, казват монасите от Кръстова гора. Хората вярват и затова идват от цяла България да търсят цяр за физическите и душевните си проблеми. Молитвата продължава до зори, а очевидци разказват, че никой не усеща как минава времето – въпреки хладната нощ, вярващите не чувстват нито студ, нито умора.

Кръстът зарежда с енергия за месеци напред, твърдят присъствали на тайнството. Смята се, че който е бил тук три пъти, става хаджия. Голяма част от миряните изминават дългия път догоре, само за да се заредят с енергия. И казват, че тя им стига за цяла година – чак до следващия Кръстовден.

В народните вярвания Кръстовден също е част и от празниците на нашия народ, които са свързани с почитането на смяната на сезоните – от лято към есен. На този ден се вярва, че всичко се кръстосва. Спазват се различни обичаи, също така отново се пази строг пост. На този ден започва да се бере гроздето. Счита се, че преди този ден гроздето не е хубаво узряло и няма да стане хубаво вино от него. Първото откъснато грозде трябва да бъде осветено. В някои краища на България днешния празник е познат също и като Гроздоберник, тъй като се плетат и кошниците за гроздобера. 

Празникът е свързан с началото на есента. Вярва се, че денят и нощта се кръстосват и денят започва все повече и повече да намалява, а нощите да стават по – студени и дълги и може да започне да те боли кръста от студа. Слънцето отива при зимата. На този ден може да започне сеитбата на житните посеви. Преди самия посев, семето се осветява. Освен, че природата се кръстосва, мъжете и жените също спазват интересни обичаи. След този ден започват да падат първите слани, затова жените загърлят (завиват) своите цветя, за да не измръзнат от студа. Мъжете започват да пазят кръста си, да не измръзне и увиват своите пояси около него. 

На Кръстовден най – възрастната жена в домакинството изпича питка, наречена “Кръстова пита”. Тя представлява обреден хляб с кръст върху него. Питката се разчупва, когато цялото семейство е на масата, с думите: “Кръстец кръст да боли, мене да не боли.” Тези думи се повтарят от всички на масата, като всеки отчупва парче от питката. На трапезата няма червени храни. Задължително на масата трябва да има: зелник с праз лук, печена тиква, грозде, обреден хляб и други задължително постни храни.

Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри. Нека им е честито и носят имената си със здраве!