В нова светлина се представи Общинският духов оркестър Стара Загора
Като забележително събитие в културния живот на Стара Загора може да се отбележи премиерният есенен концерт на Общински духов оркестър Стара Загора с диригент Виктор Крумов и струнен септет „Ars nova” с ръководител Константин Косев. Състоя се на 11 септември 2024 г. на сцената на Културен център „Стара Загора“. Абсолютно предизвикателство е , за първи път в страната, духов оркестър, подкрепен от щрайх секция, да изпълнява оперна музика – потпури от оперите „Трубадур“ и „Аида“ на Джузепе Верди и валсове от Карл Робрехт.
Близо час преди началото, в продължение на 40-50 минути, над града се изсипа невиждан порой. Тротоарите и уличните платна се превърнаха в реки и просто беше невъзможно да се „преплуват“. Помислих си, че само няколко от най-смелите ще уважим труда на музикантите. За мое учудване, салонът беше почти пълен с публика. Предвидливите меломани бяха изпреварили бурята в очакване на нещо много специално.
И то се случи! И надхвърли всички очаквания.
Кой не знае за Градския духов оркестър на Стара Загора и кой ли не го е слушал?! През изминалите 54 години от създаването му през 1970 г. , той е неизменна част е от всички общоградски тържества, шествия, чествания и културни прояви. Желан гост е във всички селища на общината и региона, както и в знакови фестивали, годишни форуми с национално и международно значение.
Над 200 са музикалните заглавия в репертоара на оркестъра – маршове, хорà, инструментални пиеси, ритуална музика, евъргрийни, джазови парчета, румби, тангa, валсове, оперни увертюри, полки… През последните 2-3 години, откакто ръководител е младият диригент на Държавна опера Стара Загора Виктор Крумов, програмата започна да се разширява. Музикантите се качиха на сцената на Операта в спектаклите на оперетата „Графиня Марица“ и изпълниха едно парче. В тяхната най-нова творческа биография са записани две поредни участия в Джаз фестивала „Цветовете на джаза“, който традиционно се провежда в Стара Загора.
И сега – още едно стъпало по пътя към голямото изкуство – оперна и класическа музика!
„Това не са оригинални партитури от композитора Джузепе Верди, обясни на публиката маестро Крумов. – Ние не сме оперен или симфоничен оркестър. Това, което ще изпълним са адаптации, аранжименти, избрани от мен и Константин Косев и всеки от оркестъра, който се е включил да помогне в някакъв момент, защото аранжиментите се правят трудно. Това са наши адаптации на двете опери на Верди – „Трубадур“ и „Аида“. Вярвам че това, което ще ви представим има художествена стойност.
Изпълнението на оперна музика ни прави по-добри музиканти и ни усъвършенства. Искаме да представим още една програма от нашия репертоар –класическа, на вас, уважаемата публика. Това е много работа, много положен труд и постоянство. Благодаря на целия колектив на Духовия оркестър и на един специален човек – Милен Стойков, без който нашите представяния в джазовия фестивал нямаше да бъдат толкова успешни.
Благодаря и на струнния оркестър „Ars нова“ с ръководител Константин Косев, който участва в реализирането на тази наша обща идея. Специална благодарност на г-н Коцев, който допринесе за реализирането й точно толкова, колкото и аз с приготвянето на аранжиментите, репетициите и премиерата“.
Програмата започна с изпълнение на потпури от операта „Трубадур“ и продължи с „Аида“. Според маестро Крумов, това е може би по-трудно, отколкото да се направи самата опера. Трябва много бърза рефлективност, да се влиза от хит в хит, от ария в ария, от дуети и квартети – в партии на хор, от един номер в друг. Всички пиеси са разписани от маестро Крумов и г-н Косев.
Почитателите на операта добре познават тези две заглавия, които са поставяни многократно на старозагорска сцена. Концертното им изпълнение има специален чар. Уникално е усещането тромпети или виолончело, или цигулки, или медна секция да изпълняват любими арии на Азучена, Граф ди Луна, Леонора, Манрико, хора на циганите и на войниците…Същото се отнася и за „Аида“, която е доста по-полифонична. И отново се редят картините на речитативи и арии на Радамес, Аида, Абигайл, тържественият марш, балетните номера, хоровете… После прозвуча по-лека музика – познати валсове от Карл Робрехт. Последваха бурни аплодисменти, бисиране и съвсем явно нежелание на публиката да се раздели с музикантите, които й доставиха такова удоволствие.
Според мен, задължително тази програма трябва да се представи многократно, защото има висока художествена стойност.
Росица Ранчева