И албанци четат поезията на старозагорката Виолета Бончева
11 септември, 2024 – ден, белязан с радост!
Три мои стихотворения бяха публикувани в литературното издание на албанския информационен център в Швеция MIGJE QKSH, преведени на този уникален език от поета Сокол Демаку, благодаря сърдечно! (отворете линка)
Ето стиховете на български език:
ДЯВОЛЪТ В НЕГО беше възпитан
да бъде себе си, само в краен случай.
Иначе, показваше мощни крила,
а от гърлото му се чуваше песента на славея,
който веднъж той погълна
и който превърна
в безнадежден каторжник
в гръкляна си на чудовище.
Чакаше милостиня на опашката
за светό причастие.
Наоколо се виеха върбови пръчки –
резедави и осветени,
купища от цветя благословени,
надеждите за добро
венци окачваха по дърветата.
Все тъй и до днес
неизмеримият контур
на човешкото зло
и падение
умело прикрива мерките си
и неудобните мнения.
Нафората дъха наблизо,
ближният е вече приготвил риза
и само на мен ми липсва още малко кураж,
докрай да повярвам,
че ще въздаде по заслуги
един ден
Благословен Бог Наш…
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
на Радка
Под мрежи слюдести на паяци,
потънали в рапсодията на щурците,
под свежото ветрило на асмата,
бълбукащия повей на безкрая,
потъваме в очите си пламтящи
след дългата раздяла от години,
а си говорим нещо най-банално –
за виното, за уморителните полети,
цените, неоправените улици,
за ненаситниците, яхнали държавата,
и за пандемии несъществуващи…
А стиховете ни остават непрочетени,
напразно август иска да говори
чрез тях, които като пепел
един ден ще издуха времето…
Как не обичам дългите сбогувания,
как не обичам кратките сбогувания,
как не обичам да си обещаваме
неща, които
Бог не подозира…
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АКО
Ако поглеждаш по-често нагоре –
ще заличиш с погледа си оловносивото,
което над тебе е увиснало
и като плесен разяжда облаците,
защото в твоя поглед има толкова цветя,
колкото цветя си гледал, докато растат.
Разнасяш семето им с взора си насам – натам,
а те поникват дори между зъбатите два камъка,
които са в схватка помежду си от години,
а никой никого не може да премести –
нито към бъдещето – нито към отминалото.
Да посадиш цветя със поглед е толкова възможно,
колкото отсреща e естествената вероятност
от прихващане на фините трептения и дръзката увереност
на точния човек.