Минути за поезия. Назаем от летния брой на списание „Пламък“, посветен на старозагорските поети и писатели
СЪВРЕМЕННИ ПОЕТИ – ЧЛЕНОВЕ НА ДРУЖЕСТВОТО НА ПИСАТЕЛИТЕ
ЕКАТЕРИНА СТРАТИЕВА
ЗИМАТА НА ШАПКАРЯ
Зимата на шапкаря . Или поглед в шапката на шапкаря отвътре
(снимката е направена с просто око в снежна сутрин – с много трохи и гълъби по прозорците)
Къде си, печални Шапкарю?
Къде е печалната ти печал?
Къде са звънчетата
на кристалната ти душа?
Светът е сън, покрит с огромна безуха шапка.
Няма уши.
Няма очи.
Затова нито чува,
нито пък вижда.
Това са те:
Шапкарят с печалната си печал.
И Светът с безухата си и безока глава.
Сънуват се един друг,
но никога не могат да се докоснат.
Шапкарят мечтае да подари на Света ушанка,
за да го стопли и предпази от ветровете,
но Светът….
2009 г.
ЩУРЕЦ ПРЕЗ ЗИМАТА
Днес очаквам нещо страшно.
Искам вече да се случи!
Този град така отдавна
стъпките ми все следи.
И не смея да заплача –
някой в мен се е заключил –
на прозореца в гнездото
пощурял щурец скимти.
А е зима. И е бяло! Клоните са натежали
като гърбове на котки – плашат гладните врабци.
Само в мен една топола към небето се изправя.
И разбирам, че от бяло чак душата ме боли!
Не сънувам и се плаша.
Снощи гледах към небето –
падат толкова звезди!
Под тополите се спрели,
двама влюбени се смеят.
Днес сърцето ми се свива –
този сняг ще се стопи.
1986 г.