Старозагорски колекционер дари цялото си съкровище на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ и Радио Стара Загора

Бойчо Бойчев е кореняк старозагорец, вече на навършени 83 години. Има висше икономическо образование и цялата му трудова биография е свързана с него. Той е от малкото непрофесионални любители на операта и класическата музика, който е жива енциклопедия от задълбочени познания, особено на италианската опера. Заради тази си страст, сам научава и перфектно владее говорим и писмен италиански език. Съдбата го е срещнала с редица имена на голямото оперно изкуство от които има автографиа с други – поддържа кореспонденция.

Има удивителна памет за спектакли, диригенти, певци и инструменталисти, постановки , критици и пр.

Още като студент, г-н Бойчев започва да колекционира най-напред винилови грамофонни плочи, после – касети ,след това – дискове. Колекцията му наброява няколко хиляди броя. Миналата година голяма част от съкровището си дарява на отдел „Култура“ на старозагорската Регионална библиотека „Захари Княжески“ и още толкова за фонотеката на Радио Стара Загора.

Господин Бойчев, разкажете на нашите читатели за голямото дарение, което сте направили в полза на общността?

Подарих цялата си дискотека, която съм събирал от 1964 г. – винилови плочи, касети и компактдискове. Това са стотици венилови грамофонни плочи, над 200 компактдиска, 16 оригинални диска – пълно събрание на Бениамино Джили…Подарих оригинална симфонична музика с Вилхелм Фуртвенглер…

В библиотеката ги закарах с пикап на два курса. Товарехме ги на количка, за да ги вкараме в асансьора.

На Радио Стара Загора дарих 357 диска, които са копирани. Имах приятел, който притежаваше огромна дискотека, от която е прекопирал дисковете за мене. Въпреки, че не са оригинали, всички са с отлично качество и могат спокойно да се излъчват. И те съдържат цели опери, рецитали, вокална музика, симфонична музика…

Как и кога се породи у Вас се породи този интерес и отдаденост особено към операта?

Този мой интерес започна от далечната вече 1958/1959 г. Като ученици ни водеха задължително на представленията в операта. Още в антракта, някои от моите съученици, изчезваха. Много не разбирах, но като примерен ученик стоях до края. И започна да ми харесва.

Като станах студент в София, започнах да следя песенния фестивал в Сан Ремо. За да мога да разбирам текста на песните, самичък започнах да уча италиански език. И досега продължавам. Дето се казва – до последния си дъх, защото всеки чужд език се учи цял живот. Но щом си чужденец, винаги ще си до едно ниво. Повече не можеш да се надскочиш като истински италианец.

След това започнах да харесвам канцонетите. Но канцонетите пеят велики тенори – Бениамино Джили, Енрико Карузо, Тито Скипа…Но те пеят и оперна музика. Започнах да ги следя и слушам и като оперни певци. След това започнах да се интересувам и от живите тенори. Много обичам теноровия глас – Марио Дел Монако, Джузепе ди Стефано, Карло Бергонци, Франко Корелли, Лучано Павароти …

Към Райна Кабаиванска имам вечна благодарност. На 15 декември 2024г. тя ще навърши 90 години. Поклон до земи за тази изключителна жена – певица, актриса, педагог и голяма личност.

Слушах интервю с нея, на което говори с голямо възхищение за Родолфо Челиети – музикалният критик. Аз му следих едно предаване по италианското радио – зимата на 1976 и пролетта на 1977 г. То се казваше:“Големите певци и песента“. Певците бяха повече тенори. Започна с Енрико Карузо с коментар, с илюстрации…

През месец септември на 2011г., когато г-жа Кабаиванска си водеше майсторския клас, с моя приятел д-р Валентин Петров, влязохме в репетиционната зала на Софийската опера, с голям стилен букет и я поздравихме. Тя познаваше другите присъстващи, а ние с Валентин бяхме непознати, случайно попаднали. Дойде при нас и ни пита какви сме, откъде сме. Казвам ние сме от Стара Загора. Носех писмо, което съм получил от Родолфо Чилиети, в отговор на мое писмо. Тя ахна.

Разказах й, че съм слушал през годините това предаване. Сигурен съм, че го съхраняват в дискотеката на Радио Рай, на компактдискове. Това са 14 предавания. Излъчваха се всяка събота. Дори едно от предаванията съвпадна през съботния ден на 1977 г., когато стана голямото земетресение. Но аз не изскочих от къщи, а продължих да слушам предаването на италианското радио.

Казах й: Вие сте голямо име в Италия, лично сте се познавали с Чилиети, имате връзки сигурно и дискотеката на Рай, въпросът ми е как може да ми се откопират на дисковете тези предавания.

Кабаиванска на италиански ми каза:“Ти ме заинтригува. Дай ми адреса си. Ще проверя как стои въпросът и с удоволствие бих Ви съдействала. Ще ти пиша писмо“.

На 12 ноември 2011 г. получих първото писмо от нея. В него ми съобщаваше, че работата се е оказала много сложна. И Чилиети и първата му съпруга вече са покойници. „Имам някакви познанства в радиото, но не Ви обещавам нищо твърдо. Надеждата умира последна.

Шеф на дискотеката е Сегалидини. Той беше музикален критик и беше директор на Лионската опера…

В крайна сметка получих дисковете, които запазих за себе си.

С кои от големите певци сте имали контакти?

Контакти и автографи имам от Борис Христов, Николай Гяуров, Джузепе Тадей, Рената Ското, всички големи италианци, които са гостували в България… Имам няколко автографа на плочите с Елена Николай. Два пъти съм се срещал и разговарял с нея. Заведе ме Стефан Тинтеров. Както казваше проф. Павел Герджиков, един незаслужено забравен човек…

Продължавате ли да колекционирате оперна и симфонична музика?

Каквото беше – беше. Изпълних дълга си към културната общественост на Стара Загора с направените от мене дарения. Сега посещавам представленията на нашата опера, от време навреме и на Софийската опера и балет, Гледам няколко телевизионни канала, които предават сериозна музика: „Mezzo”, „Сlasikа”, “Viva la muzika”…

Какви забележителни, малко познати личности, има Стара Загора!

Росица Ранчева