Минути за поезия. Назаем от летния брой на списание „Пламък“, посветен на старозагорските поети и писатели

СЪВРЕМЕННИ ПОЕТИ – ЧЛЕНОВЕ НА ДРУЖЕСТВОТО НА ПИСАТЕЛИТЕ

НЕДЕЛЧО ГАНЕВ

ЗЕП ТЕПИ

Рим е горян девет пъти.

Стара Загора-

опожарявана седем пъти.

Има индуктивна връзка

между двата пожара-

Фениксът, казнал на Аязмото,

крещи:Зеп Тепи.

Потупва времето и то тръгва

на патерица.

Върви, върви и се разклонява:

Единият път води до Августа Траяна,

вси„ки пътища водят за Рим…

Вълчицата: Рим победи Рим.

Фениксът: Стара Загора –

от вечността към бъдещето.

В „О“ има много вечности,

обаяни от дъб на вълчица

и яйце на феникс.

ТАКАВА

Оскубаха цветята.

Хвърляли цянка върху земята.

Сенките останаха без цветя.

Ден прди обяд.

Такава жена.

Такава красота.

Сълза сълзи. Момина сълза,

насълзена от поглед на момиче.

Можеш да изсвириш на цигулка.

Двама цигулари.

Единият свири,

другият го надсвирва.

 

РАФАЕЛ СМИРНОВ

КОГАТО ИСКАХ ДА СТАНА АРХЕОЛОГ

…Ходех на разкопки.

Имах невероятен късмет.

Работех с две красиви момичета.

Не съм го искал, а съм го имал.

Кеф.

Докато работеха,

ъгълът на наблюдение се променяше така,

че гледах малките им гърди.

Живата връзка на земя и време.

Истинска археология.

Но да оставя хумора.

Аз исках да намеря нещо.

Момичетата не ме интересуваха. И те се радваха на този факт.

Търсех. Сънувах.

Истината на деня не ми даваше нищо.

С ръце пресявах пръстта.

Правех я на брашно.

И плачех.

Мразех археолога. От срам.

Поне една монета да бях…

Боже – и намерих.

Малка, колкото копче на риза.

Не я показах.

Взех я вкъщи.

Мих я в банята.

На следващия ден

я дадох на шефа на разкопките.

Той каза само:

„Византийска“.

КАЗВАМ СЕ

Рафаел Смирнов. Аз обичам дълбоко в себе си едно-

да търся

тор. Стига на някой да му трябва, и ме гледай.

Отивам в гората.

И започвам да търся влажни дънери.

Какво удоволствие! Кората

е станала на кофа. А вътре-тор. Дървесина.

Хубава, прясна и

влажна. Дървото се е превърнало в пръст.

Боже, Боже дай тази

тор на едно цвете. Ще се вдъхновиш и ти.

***

Един глас дойде в мен и попита:

– Рафаел Смирнов?!

– Няма такъв – отговорих.