Арена ди Верона – най-големият оперен театър в света на открито

Арена ди Верона е зашеметяващ римски амфитеатър, който е един от най-големите и най-добре запазените в света. Намира в се центъра на Верона, на няколко крачки от Piazza Bra (централният площад на града). Тя е третият по големина амфитеатър в света след Колизеума в Рим и амфитеатъра Ел Джем в Тунис.

Известна е със своята древна история, уникална архитектура и е с огромно културно значение. Построена е през I-век от новата ера, по време на управлението на император Август. Проектирана е да побере до 30 000 зрители за публични спектакли като гладиаторски битки, състезания, лов на животни и театрални представления. Била е и мястото на много важни исторически събития през годините, включително коронацията на Карл Велики през 800-та година след Христа. По-късно амфитеатърът е бил използван за различни цели, включително като крепост през Средновековието и като място за оперни представления през ХХ век.

Арена ди Верона е място на много легенди през дългата си история. Една от най-известните е за великана на име Калигар. За него се твърди, че е помогнал за построяването на амфитеатъра. Според легендата, Калигар се влюбва в красива жена, която го отхвърлила. Това го накарало да полудее и да унищожи голяма част от амфитеатъра, преди най-накрая да бъде спрян.

През годините театърът е разрушаван на няколко пъти и от оригиналната конструкция е запазено малко. През ХII век силно земетресение поразява града и оставя невидими поражения върху арената. Разрушената част имала три реда арки в Тоскански стил, които се издигали на 31 метра височина . От външната фасада останали само четири арки. След като през 404 г. император Хонорий забранява гладиаторските игри, Арена ди Верона потъва в забвение. През следващите векове монументът е разграбен и камъни от него са използвани при построяването на други сгради във Верона.

Вътрешният ринг на арената се състоял от два реда с по 72 арки, изградени от розов и бял камък. Наскорошни разкопки разкриват сложна хидравлична система по която на арената е била довеждана вода, както за зрелищни водни спектакли, така и за почистване след кървавите гладиаторски сблъсъци. Венецианците са тези, които през епохата на Ренесанса, се заемат с възстановяването на вековните стени. Постепенно арената оживява отново, като на нея се организират театрални представления, концерти и други събития.

Амфитеатърът има уникална елепсовидна форма с две нива на арки, които са украсени с красиви скулптури и дърворезби. Вдъхновила е много произведения на изкуството, включително пиесата „Ромео и Жулиета“ от Шекспир, чието действие се развива в град Верона.

В центъра на италианския град Верона тълпи от хора се редят търпеливо на опашка пред „Арена ди Верона” – най-големият театър на открито в света, непрекъснато действащ, с 22 000 седящи места. Домът на най-добрия оперен фестивал привлича хиляди туристи и публика всеки ден. Самата Верона носи прозвището „градът на Аида”. Причина за това е, че през 1913 г. за първи път операта е изпълнена в чест на 100-годишнината от рождението на Джузепе Верди по поръчка на веронския тенор Джовани Дзенатело. Така в продължение на повече от 100 години всяко лято римският амфитеатър се превръща в най-големия оперен театър на открито в света.

Редица български оперни изпълнители са гастролирали пред многохилядната публика на Арената – Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Райна Кабайванска…

До края на 2024г. на Арена ди Верона има представления на 29 септември и 12 октомври. Цената на билета е 830 лв.