Стара Загора почете 139-годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия

На 6 септември 2024г. Руският паметник, разположен в центъра на парк „5 октомври“, събра старозагорци и гости, за да се почете 139 -годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

След военния церемониал с представителна рота от Втора тунджанска механизирана бригада, поздравителни думи произнесе зам.кметът на Община Стара Загора Радостин Танев:

„Заедно сме по-силни. Само обединени можем да превърнем предизвикателствата в бъдеще. Днес, 139 години по-късно от този 6 септември 1885 г. сме застанали в центъра на нашия град, за да си припомним пропитата с морал, истина и гордост българска история. Тя ни показва, се само заедно можем да градим нашето бъдеще – светло, истинско, днес – тук и сега. Но само, ако сме оставили егото си настрани. Само, ако сме готови да градим бъдещето на нашите деца – с морал, с българска чест, за да я има България- истинска, вярна, просперираща. Честит празник!“

Пред паметта на дейците на българското съединение венци на признателност бяха положени от името на Община Стара Загора и Общински съвет – Стара Загора, от Втора тунджанска механизирана бригада и областния управител на област Стара Загора, от парламентарната група на ДПС. Десетки представители на партийни централи и неправителствени организации, както и много граждани положиха своето цвете в знак на благодарност и признателност.

Както на всеки национален и официален празник , с трибагреници в ръце, своята почит и респект засвидетелстваха и представителите на „Брат за брата“. Своят поклон и венец поднесе и старозагорският фолклорен ансамбъл „Настроение“.

Близо до щаба на днешната Втора тунджанска механизирана бригада има един малко познат паметник. Простичък надпис има на него:“От офицерите и войниците на ХII пехотен балкански полк в памет на падналите от полка в сраженията под Пирот на 12 и 13 ноемврий 1885 г. редници Иван Тенев, Добри Манолов, Иван Филипов, Минчо Димитров, Георги Минчев, Иван Йовчев, Стефан Патев, Кънчо Михайлов. Вечна им памет! И Бог да ги прости! Да живее България“!

Водещ на събитието беше актьорът Евелин Керанов. Участва още и военният духов оркестър.

На днешния ден през 1885 г. княз Александър Батенберг издава указ, с който признава Съединението на България.

Дни по-рано, на 29 август, двама от организаторите – капитан Сава Муткуров и Димитър Ризов, се срещат с Александър I в Шумен, където се провеждат учения на княжеските войски. Тогава князът ги уверява в подкрепата си.

Пловдивските събития предизвикват масови демонстрации на подкрепа в Княжеството. Поставен пред свършен факт, скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза.

На 8 септември Александър I издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“. На следващия ден е вече в Пловдив и назначава три комисари на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си. Междувременно княжеското правителство мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България. 

Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г. не е добре прието от съседните малки балкански държави, тъй като с присъединяването на Румелия, Княжеството удвоява площта си, с което изменя значително съотношението между силите на Балканите и се превръща в основен претендент за най-големия дял от наследството на разпадащата се Османска империя.

След Съединението България е заплашена с война едновременно от Османската империя, която иска да възстанови правата си над Източна Румелия, и Сърбия, която настоява за териториални компенсации. Нежелаейки конфликт, в който могат да бъдат въвлечени, Великите сили сдържат турската интервенция, но в същото време изискват от княз Александър да изтегли войските си от Румелия.

Поради недоверието си към княза още от налагането на Режима на пълномощията, руският цар Александър III отказва да подкрепи българската дипломация, макар и да заявява на български делегати, че „за разединение и дума не може да става“.

В подкрепа на Батенберг действа Великобритания, която се надява чрез него да елиминира руското влияние в България. На провелата се в края на октомври конференция в Цариград британският представител Уилям Уайт и френският му колега възпрепятстват изпращането на турски комисар, подкрепено от посланиците на останалите сили.

Безрезултатността на посланическата конференция провокира сръбския крал Милан. С подкрепата на Австро-Унгария, в началото на ноември той хвърля войските си срещу България. Последвалата Сръбско-българска война е решена с битката при Сливница. След победата на българите и Букурещкия мирен договор въпросът за разделяне на България повече не е поставен.

От 11:00 ч. на откритата сцена на общинския площад започна празничен концерт, изнесен от участници в Международния фолклорен фестивал в град Раднево от Сърбия, Словакия, Мексико и Египет.

Росица Ранчева