Музей „Етър“ – живата картина на една отминала епоха, става на 60 години

Регионален етнографският музей на открито „Етър” в Габрово е открит през 1964 г. по идея на Лазар Донков. Неговата задача е да издирва, проучва, съхранява и популяризира архитектурата, бита, поминъка и културата на балканджиите от периода на Възраждането до наши дни от региона на Централна Стара планина. Суровият климат, неплодородната и недостатъчна обработваема земя не допринасят за развитието на земеделието. Но тучните поляни, обилната вода и вековните гори са предпоставка за въздигане на скотовъдството и занаятчийството. Практичността на балканджиите, изобретателността и трудолюбието им са в основата на икономическия подем на селищата в Стара планина. Замогването на хората повишава потребностите от просвета, култура и независимост – религиозна и политическа. Будни по дух и с усет към новото, балканджиите неотклонно развиват занаятите, полагайки основите на индустрията в свободна България.

Животът на планинците, техните делници и празници са обект на експозицията в музей „Етър”, където са обособени няколко тематични сектора:

Сбирката на действащи съоръжения, задвижвани с водна сила – единствена в България, е разположена по десния бряг на река Сивек. Тя включва две воденици, различни по начин на задвижване, тепавица, две валявици, бичкиджийница, гайтанджийска одая, два струга – за гаванки и бъклици, и точило.

Ансамбълът „Занаятчийска чаршия“ представя главна градска улица от ХVІІІ-ХІХ век с работещи занаятчийски работилници, жилища над тях, кафене, търговски дюкян.

Сгради и обекти с обществено и култово предназначение – часовникова кула, мостове, чешми, църква с училище, Кръстникколчов хан, механа.

Традиционните поминъчни дейности на балканджиите – скотовъдство и овощарство, са представени с мандра, канално пушило и сушило за сливи.

Тук, сред балканските дебри и ромоленето на реката, се гушат прелестни български къщи, а сръчните ръце на майстори занаятчии творят красота. В музея, съхраняващ „духа на България”, посетителят съпреживява миналото, запознавайки се с архитектурата и занаятите, с техниката и технологиите на българите от стари времена. Той е живата връзка с българските корени.

Музейната структура се допълва с нови специализирани отдели. Те имат за основна задача проучването, документирането и съхраняването на материалната и духовната култура на населението от района на Централна Стара планина. Създава се отдел „Фондове“, фотографско ателие, библиотека и други спомагателни звена.

През 1989 г. музеят е награден с орден „Кирил и Методий“—първа степен. На „Етър“-а е призната заслугата за опазване и популяризиране на българското културно-историческо наследство.

В наши дни мисията на Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се реализира от амбициозен екип, който наброява близо седемдесет служители, разпределени в различни области—научна, работа с публики, техническо обезпечаване. Музеят работи целогодишно, а през летния период е важно участието на младежите доброволци.

След Лазар Донков директори на институцията са Станчо Станчев (1977–1988), Иван Николов (1988–1992), Ганчо Христов (1992–1993), Карамфила Грудова (1994–2001), Валентин Тинчев (2001–2005), Пенка Колева (2005–2008), доцент д-р Ангел Гоев (2008–2014), а настоящ директор е проф. д-р Светла Димитрова (от 2014).

На 7 септември, когато музеят навършва 60 години, преди обед е  предвидена официална част с поднасяне на цветя пред барелефа на първия  директор и създател на музея Лазар Донков.

Може да се разгледа и изложбата 60 години – 60 лични истории

Изложбата, посветена на годишнината на музея, включва избрани предмети, свързани с историята му – обзавеждането на първия работен кабинет,  сребърната хлопка, връчвана на победителя в майсторската надпревара, и  награди, с които музеят е удостояван през годините. Представени са вещи  на хора с интересна история и изделия на майстори с вълнуваща съдба.

За концерта на Нина Николина:

Музей „Етър“ става на 60! Каним ви да празнуваме заедно на 7 септември
от 19:00 ч. на сцената на голямата поляна в музея! Черпим с концерт на
Нина Николина live „Етно Джаз Проект“!

60 години пазим миналото и градим мостове към бъдещето.
Нина Николина live „Етно Джаз Проект“ е вдъхновен от златните хитове на
българския песенен фолклор и има неподражаем стил, обединяващ в едно
фолклор, етноджаз, фламенко, вокални и инструментални импровизации.
На сцената с Нина Николина са виртуозните музиканти Калин Вельов –
барабани и перкусии, Таня Първанова – вокал, Дамян Йорданов – кавал,
Петър Миланов – китара.

В репертоара са включени песните „Излел е Дельо“, „Лале ли си, зюмбюл ли
си“, „Назад, назад, моме Калино“, „Майстор Манол“,“Свети Георги“, „Пуста
младост“, „Еленко“, „Катерино Моме“, „Гюл девойкя“ и др., представени в
модерен микс от етно и джаз.

Тихомир Църов

връзки с обществеността