Стара Загора в Съединението 1885 г.

За тези дни на съдбовни промени за народа и държавата ни са написани и издадени хиляди страници – документи, спомени, проучвания, анализи, снимки, пиеси, поезия! Безспорно ценни и интересна са спомените, разказите на съвременници. Макар и субективни!

Стара Загора не e от най-активните участници в процеса на Съединението. Но Пловдив, Чирпан, Голямо Конаре не са далеч! Освен това, няколко личности – Иван Стоянович – Аджелето, Илия Куртев, Георги Минев, аптекарят Стефан Танев, свързани с града ни вземат активно участие в събитията.

Предлагаме картина на онова време през погледа на Атанас Трифонов Илиев (1852 – 1927), старозагорец, учен, обществен, политически и административен деятел, тогава – префект на Старозагорски окръг, назначен от Генерал-губернатора на Източна Румелия на 2 януари 1884 г. През 1926 г. в София е издадена неговата книга „Спомени на Атанас Т. Илиев с план на Стара Загора и 80 образа в текста“. В нея има около 30 страници, посветени на времето и събитията преди и след датата 6 септември 1885 г. Някои от които не са толкова известни. Интересни са описанията на обстановката в града и региона една година преди, а също и двуякото (от една страна е представител на официалната власт) отношение на автора към случващото се. Споменават се имена на хора, които играят значима роля в събитията и в по-сетнешната ни история. „Тази пролет 1884 г. бе една от най-бурните в областта, със свършване четиригодишния период от управлението на първия главен управител Ал. Богориди, усилиха се агитациите на тъй наречената „съединистическа или народна партия“ в полза на съединението с Княжеството. Другата наречена „казйонна партия“ напраздно предприемаше митинги за преназначението на Ал. Богориди. Напротив, митинги за съединението ставаха всъде в Областта, в градове и села. В началото на април грандиозен митинг стана и в нашия град. Повикан бе да говори на него и Д. М. Наумов, любимецът на болшинството граждани и селяни, но поради напреднала вече у него болест, туберкулоза в гърлото, той не можа, припадна му и в такова злочесто положение бе занесен у дома му (умира на 24 юни същата година). Депутации отидоха в Пловдив от цялата област да работят все за съединението. Делегати се изпратиха в Европа, за да действуват за него пред великите сили. Може би поради тези силни агитации и правителството на Султана прибърза с назначението на новия Главен управител. За такъв най-после бе приет кандидатът на Русия, досегашният главен секретар в областта, Гаврил Кръстевич…“

Подробно разказва Атанас Илиев за инцидента с кражбата през лятото на 1885 г. на 46 пушки и няколко сандъка с патрони в град Чирпан. Замесени са имената на учителя Васил Бабаков, Стою Филипов, Христо Ваклидов и Милю Касабов като редактор на вестник „Македонски сълзи“.

В края на месец юли Атанас Илиев посещава Пловдив и научава новини за дейността под формата на „тайни събрания“ на Захарий Стоянов и д-р Странски. Среща се и с българските офицери, негови предишни познати Михаил Савов и Асен Танков. През септември описва знаменателната си среща с Иван Стоянович. „Още на другия ден от завръщането ми (от Мъглиж) в града (Стара Загора), бях посетен от Иван Стоянович, мой бивш ученик в IV-и клас на Старозагорското главно училище 1874/5 учебна година и от другаря му, едно твърде младо момче Никола Генадиев. Разговорът се въртеше все около злободневните въпроси. Ив. Стоянович по едно време доста се разгорещи и започна: Ние ще направим съединението. Хиляда души голямо-конарци имаме приготвени да дойдат в Пловдив и да го провъзгласят. Кръстевич ще бъде изпратен дето трябва.

Тази самоувереност у моя гост ми се представи като обикновените закани на опозиционните вестници „Южна България“ и „Борба“, които със своите подстрекателства предизвикват само разни скандали, кражби на пушки, викания „Долу Румелия!“ и пр. И аз му отговорих: Нищо не можете сериозно извърши с вашите голямо-конарци и чирпанци. С тях лесно ще се разправи войската и жандармерията…“

В началото на септември 1885 г. в различни краища на Източна Румелия започват вълнения организирани от БТЦРК. За тях пише издаваният в Пловдив вестник „Борба“, като специално споменава бунта, избухнал в Панагюрище на 2 септември с.г. Вестникът публикува дописки за брожения и в Чирпан и Сливен.

По-нататък Атанас Илиев разказва за размяната на няколко телеграми между него и главния секретар за случващото се в района в първите дни на септември и за действията на Иван Стоянович и капитан Паница. През нощта на 5 срещу 6 септември 1885 г. тревожни съобщения пристигат до префекта от управляващите в Пловдив. В една от телеграмите се съдържа тревожният текст: „Знаете, че частни незначителни смущения се случиха в Чирпан и Голямо Конаре, произведени по партизански и долни мотиви. Средствата и следствията на туй движение могат да бъдат много вредни и опасни за народните интереси. Руското консулство не одобрява движението… Съдействайте за съхранение на порядъка и тишината. Председател Гешов“.

Призори на деня 6 септември идва и другата телеграма: „Стара Загора. Префекту. Провъзгласете съединението, уведомете Паница, запазете тишината, с главата си отговаряте. Съобщете на Паница да тръгва тутакси за Пловдив. За Временното правителство: З. Стоянов.“

И следват напълно обяснимите вълнения и съмнения на Атанас Илиев. Старозагорци помнят трагичните кланета и пожарища от 1877 г.: „И тъй осъмваме с 6 септември. Телеграмата от З. Стоянов стои постоянно пред очите ми. В нея думата Съединение, както винаги магично ми подейства. Почувствувах известна радост, че тъй лесно, без особени сътресения то е на път да стане и че аз се удостоявам официално да го провъзглася в Стара Загора. Думите „с главата си отговаряте“ за мене бяха нещо като украса на слога. Ала от друга страна имах право и да се боя да не бъде това една измама и уловка, чрез която да се хвърли в някое премеждие поверения ми окръг…“

Постепенно страховете му се разсейват, особено след разговор по телеграфа със Захарий Стоянов. След обед пред множеството, събрало се на площад „Богориди“ (днешната Градска градина от 1879 до 1892 г. се нарича площад „Богориди“), префектът, придружен от кмета и от представители на местната власт обявява акта на Съединението. Показателно е едно изречение в речта му: „Особено сме длъжни да пазим, косъм да не падне от турското или европейско население, за да покажем, че сме достойни за по-голямата свобода, за пълното обединение на двете Българии.“

Любопитно е и описанието на посрещането на княз Александър при пътуването му от Търново за Пловдив. „В същия ден (7 септември 1885 г.) ми се съобщи, че княз Александър на другия ден пристига в областта, за да поеме управлението… На 8 септември след пладне князът щеше да мине Шипченския проход на Стара планина. Като префект на окръга, отгдето първи път той стъпя в областта, аз бях длъжен да се намеря при посрещането му… Около 5 часа той стигна заедно с министър-председателя П. Каравелов, председателя на Народното събрание Ст. Стамболов, областната депутация и други по-незначителни лица от Северна България. При влизането на Шипка стана срещата, сърдечна и искрена, от събрания народ. Княз Александър бе облечен скромно. П. Каравелов пък съвсем небрежно и просто. Селяни и граждани се надваряха кой по-напред да стисне ръката на единия и другия. Въодушевлението бе на своя връх. Князът правеше впечатление на някой председател на република, Швейцарска или Американска, а не на монарх, ако и конституционен… Тъй стана първата среща на новия държавен глава в Южна България“

Снежана Маринова