Минути за поезия. Назаем от летния брой на списание „Пламък“, посветен на старозагорските поети и писатели

СЪВРЕМЕННИ ПОЕТИ – ЧЛЕНОВЕ НА ДРУЖЕСТВОТО НА ПИСАТЕЛИТЕ

ТОНЯ КЛИСУРОВА

СЛЕД ЧОВЕКА

Какво остава след човека?
Надеждата, че ще е още жив?
Там някъде в делата на децата му,
В следа останала от опита горчив.
Какво остава след човека?
Тревата избояла пред домa…
Леглото дрепнато, прозорец счупен,
Череша вързала за първи път…
Дали е нужна равносметка?
Как всичко бaвно сляга се с пръстта…
Човеко, дишай! Всяка сметка
е подигравка смешна със реалността.
Какво остава след човека?
Една любов, която да гори,
неизвървяни, дълги разстояния
и шепа пръст на близките му да тежи.

***

НАС НИ РАЗДЕЛЯТ ТОЛКОВА МНОГО НЕЩА

Нас ни разделят толкова много неща.

Нищо, че ме намяташ със сакото си и питаш:
”Студено ли ти е така?” С поглед отвъд мене вникнал…
Нас ни раделят толкова много неща…
нищо, че в отговор ти се усмихвам.
Август търкаля нащърбена луна,
прави се,че ни вижда.
Нас ни раделят толкова много неща…
пропуснати мигове,недовършени спомени,
Разделя ни даже часовникът на ръка ти –
ние сме просто случайност по циферблата му.
Не разбираш ли, нас ни разделят толкова много неща?
Моят избор, твоят избор
Аз не съм теб, ти не си мене
Но нас ни събира само едно – любовта,
напук на всички раздели.