Мария Донева е българска поетеса и авторка на книги за деца.
Родена е на 3 септември 1974 година в Стара Загора. Завършила е българска филология в Софийския университет ,,Св. Климент Охридски“. Била е учителка по Български език и литература. От 2009 година е драматург на Драматичен театър ,,Гео Милев“ – Стара Загора.
Работи по различни програми за арт-терапия с деца и с възрастни с различни ментални и физически заболявания и увреждания. Режисирала е пиеси в Държавна психиатрична болница ,,Доктор Георги Кисьов“ – град Раднево. Работила е по проекти съвместно с фондация ,,Бъдеще за децата с увреждания“ – град Казанлък. Поставяла е пиеси в Психодиспансера в Стара Загора, както и в театрална група ,,ВИЖ“ към Съюза на слепите в България.
Заедно с Марина Господинова, Венцислав Благоев и Антони Дончев през 2010 година създават проекта ,,Джазът пее на български“. От 2015 година води младежки литературен клуб ,,Без заглавие“.
Мария не само има златно перо. Тя е широко скроена, обществено активна личност, една от знаковите личности на Стара Загора.

Преди по-малко от 20 дни, по повод 15 август -Успение Богородично, като именичка, Мария сподели с читателите на Долап.бг какво е

„Някой да обича лицето ти“.

Някой да те обича безрезервно, без съмнения, без остатък и без ресто.

Някой да те обича повече от себе си, през целия ти живот, от преди да се родиш, и винаги.

Някой винаги да те чака.

Някой да обича лицето ти.

Някой да ти е даден и да ти се полага, и да е само на тебе.

Мама.

На 15 август се празнува утоляването на тази нужда – от погалване и всеотдайна любов, която те намира и се излива върху теб, без значение дали си голям или малък, добър или лош.

На тази дата е Успение Богородично – денят, в който с най-жива радост майката на Христос си тръгва от земния свят, за да отиде в небесния и да се събере с детето си.

Горещ ден в средата на август, жътвено време. До този ден сламата става на жито, след него житото става на слама. Хлябът се пече и никой няма да остане гладен.

Ден на детското доверие, че някой следи за теб и те наглежда. Милосърдие и нежност, които преливат от сърцето на жена, и има за всеки. Най-добра, най-чиста, най-обичана – Мария.

Името има древноегипетски произход. Не може да се каже с абсолютна сигурност какво е означавало първоначално. Някои от възможните преводи са „море от горчивина“, „покорство“ и „тази, която желае дете“. Най-вероятно е обаче в Древен Египет името да е означавало „обичана“.

Истинското значение на името „Мария“ е „любов“.

Хората по цял свят наричат децата си с това име, и то звучи еднакво добре на повечето световни езици. Използват го дори и за мъже – кой не знае Райнер Мария Рилке, кой не е чувал за Ерих Мария Ремарк. Име на величества – Мария Антоанета и Мария-Луиза Бурбонска, императрицата на Свещената Римска империя. Знаменитите Марии са безброй.

Името Мария е звучно и музикално. То прелива от гласни, които се крепят на р-то като прозрачни зелени листа на клонка. То е име, което чудесно става за пеене. От Павароти през Бочели до Борис Годжунов, и от „Уестсайдска история“ до „Сбогом, Мария, не плачи на тръгване“.

Мария е обичайно име, такова, с което си свикнал. По популярност се мери с Иван и нищо чудно, че Иванчо и Марийка се ширят из веселите сладки и солени полета на вица. На тях не може да им се случи нищо страшно, те не умират от любов и оцеляват след всички кризи и превратности на живота. Тях винаги ще ги има, готини са и носят на майтап. Големи и вечни като смеха.

Обикновени като мама.

Казват, че човек е дете, докато е жива майка му.

Когато Богородица умира, тя възкръсва на третия ден след своето Успение. Явява се пред Апостолите, сияеща от слава и обкръжена от ангели, и им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всички дни!“

И всеки от нас, като нейно дете, е закрилян и гледан с милост.

––––––––

NB! Научно е доказано, че когато някоя Мария има имен ден, на нея трябва да й се правят големи и хубави подаръци.

Мария Донева

Зад дивана

Posted on 31/07/2024

Запуши си ушите. Чакай, по-добре аз.
Някой път не е никак приятно у нас.
Много страшно се карат. Ама ти ги обичай!
И недей да ги гледаш. Казах ти, не надничай.
Зад дивана е тясно и по-малко се чува.
Ако някой те търси, на заспал се преструвай.
Те ще спрат. Още малко. Ето, млъкнаха вече.
Ти пък се разрева, малко плюшено мече…

Писмо

Posted on 26/07/2024

Официална строга нота към себе си на младини!
Какво ще подобри живота ми, без много да го промени:
Не си дебела! Довери ми се – това от снимките го знам.
Да, даже и на най-нелепите, на тези, дето те е срам
като ги гледаш, и на тези, които те изпълват с бяс,
какво момиченце си… Леле! Какво момиченце бях аз…
Не си ненужна, жалка, смешна, неловка в модните неща.
А и да беше – много важно, да не е краят на света?
Да знаеш колко е трогателно това, че всеки ден грешиш.
И сто пъти да се заричаш, пак с грешките ще продължиш.
Наивността ти упорита във навици се вкаменява.
Звуча навярно снизходително, но всъщност ти се възхищавам.
Детенце, как да ти се скарам, как мога да ти дам съвети,
когато е пределно ясно: ти си по-умната от двете ни.

Юлско опяване

Posted on 14/07/2024

Защо се събуждам със болка в главата?
Защо е чаршафът на топка в кревата?
Край мен – стадо тежко преяли комари,
кракът ме сърби и ухото ми пари.

Защо няма кой да направи кафето?
Защо под прозореца не е морето?
Защо е съдбата ми толкоз нелека,
че утре съм даже и на зъболекар?

И как се очаква от мен оптимизъм,
щом зная, че трябва след час да излизам?
Лъчи като мечове слънцето вади,
а аз се втечнявам на локви и вади.

А още е осем часа! Ами в три?
Я спри се бе, юли! Наистина, спри.
Недей да се свършваш. Стой тука. Постой.
Такъв, отвратително жегав, но мой.

Така бързо всичко се сменя. Изчезва.
Което се позадържи, ме разглезва,
а после и то си отива – и край.
И лошо, и хубаво – всичко ми дай.

Смешни хора

Posted on 04/07/2024

Любовта я заровили жива.
Тя не искала да си отива.
Преценили, че е неуместна,
неудобна, печално известна,
прекалено боляща, трептяща,
през нощта – недискретно искряща,
прекомерно разкошна без нужда,
чак-пък-толкоз, съмнителна, чужда,
да, красива, но ако ги видят!,
ако лоши очи им завидят…
И за да не пострадат излишно,
деликатно, решително, скришно
я прибрали най-долу във шкафа,
обинтовали я със чаршафа,
закопали я в стара саксия
и преляли й капка ракия,
и усещали – още тупти,
но си казали – Бог да прости,
и се правят, че нищо не правят,
и търпят, и така я оставят,
и си мислят – с това ще се свикне.
Смешни хора. Тя пак ще поникне.

Пловдив чете

Posted on 22/06/2024

За някои работи трябва кураж.
Във Пловдив на главната – време за плаж.
Онез бели шатри не са на везира –
Алея на книгата там се намира.
Там книги продават, мастило се лее,
от жега люти, пред очите чернее,
там слънцето спряно сърдито пече…
Обаче човека като го влече,
надуши ли книги – за него е рай.
Не знам колко градуса по Фаренхайт
и колко по Рихтер, Шпонхойер и Карник.
Под шатрата е, меко казано, парник.
Блестят за примамка заглавия нови.
Напет господин във кошовете рови
и ценност безценна открива с отстъпка!
Книжарят потръпва от радостна тръпка!
Направил е удар… но слънчев, уви.
Все пак търговията някак върви.
Прииждат дечица, рисуват рисунки.
По Мая Дългъчева – „букви и цунки“.
И майки, които прелистват поезия.
Красива старица – виж, внукът й глези я,
държи я за лакътя, носи вода.
Една поетеса пристига, и да,
два броя читатели вече я чакат.
Маришките чайки прелитат и крякат,
Марица е близо, морето далеч.
Една стройна бабичка от Челопеч
издирва „За билките дето… от Требен…“
Виж, облаче бяло! Но шансът е дребен.
Все пак доброволците търсят чадъра.
Колежките правят ей там дъра-бъра,
а пет мафиотки – библиотекарки
подготвят комплот със книжарките жарки.
Животът кипи и асфалтът потича,
но който дълбоко и вярно обича
хартията, книгите, и да чете,
щастливецът, който отглежда дете,
самотният, който си търси компания,
със тях – книгоманът, обхванат от мания,
на здравия разум веригите чупят,
минават през пъкъла – книга да купят.
От първа ръка и със точност го знам:
и аз съм от тях, и аз също бях там!

Специално за Гери от Жанет, перпетуум мобиле и литературен герой, с любов от тепето до небето!