Минути за поезия. Назаем от летния брой на списание „Пламък“, посветен на старозагорските поети и писатели

СЪВРЕМЕННИ ПОЕТИ, ЧЛЕНОВЕ НА ДРУЖЕСТВОТО НА ПИСАТЕЛИТЕ

ПЕНЧО ПЕНЧЕВ

ПЕПЕРУДИ

Смъртта ни очаква приклекнала

зад ъглите нейде на къщите.

Щом с нея си тръгнем прегърнати,

ние няма да бъдем пак същите.

Какво ще ни бъде различното?!

Над телата ни сухи, посърнали,

роднини ще хвърлят метличина,

ще се лъжат, че пак ще се върнем.

А ние ще бъдем Там някъде,

далеч от простора и времето,

ще се реем ефирни навсякъде,

на плътта простили се с бремето.

От помен на помен жените ни

ще си спомнят за дните ни луди,

а ние при тях ще долитаме

като бели ята пеперуди.

СРЕБЪРНА ЗИМА

Отново плочите са бели

и като в чуден нощен сън,

пак сребърен снежец се стели

и сребърно е всичко вън.

От снежен блясък омагьосан

надничам през стъклото аз

и гледам зима светлокоса

как тихичко върви край нас.

В небето сребърна луната

проблясва като огледало.

Заспива мълчешком земята

под бялото си одеяло.