Минути за поезия. Назаем он летния брой на списание „Пламък“, посветен на старозагорските поети и писатели,

СЪВРЕМЕННИ АВТОРИ, ЧЛЕНОВЕ НА ДРУЖЕСТВОТО НА ПИСАТЕЛИТЕ

РУМЯНА НИКОЛАЕВА

ВЪПРОСИТЕЛНО

Защо е тоз болезнен патос
до драматичност грозна?
Не е ли вик за още сладост,
вгорчена от безбожност?
Защо от себе си се крием
със плач над лист отронен?
Къде в интригата сме ние
и кой ни вгражда в спомен?
Дали потребна е тъгата,
която ни залива
или от слабост безизходна
сме в болката щастливи?
И ще се вдигне ли от гроба,
което сме укрили
или у нас във късна доба
ще крачи на кокили?

РЕКА

Не просто си река, а тази, дето пита
защо на този свят най-скъпото е скрито,
защо сред снегове най-топло е огнището,
което грее в теб, без да очаква нищо.
Защо сред суета, затворила очите,
обсъждаща света със гордост ненаситна,
едно око съзря и в тебе отначало
света да прередиш започна с дума бяла.
Не просто си река, а тази, дето в мене
ръка върви в ръка, не пада на колѐне
и южна топлина в очите си опазва
далече от студа в моминска чужда пазва.