Минути за поезия. Назаем от летния брой на списание „Пламък“, посветен на старозагорските поети и писатели

СЪВРЕМЕННИ ПОЕТИ, ЧЛЕНОВЕ НА ДРУЖЕСТВОТО НА ПИСАТЕЛИТЕ

ЖИВКА БАРОВА

РАЗЛИЧНИЦА

Странна съм аз. И различница.

Не се вмествам във правила,

християнка ли съм или езичница,

но притежавам в излишък душа –

толкова много, че я раздавам

по късче на всички добри същества,

безвъзмездно я подарявам,

за да изкупя аз чужда вина.

А пък нощем душат ме кошмари,

бесове драпат и драскат съня,

разхождат се в мрака спомени стари –

складирани файлове в древна душа –

и не издържам, с очи натежали

паля цигара и грабвам листа,

светът е заспал и някой едва ли

рови с перото си в свойта съдба.

Странница луда, много различна,

бяла врана или черна овца,

стихове пиша, не съм прозаична

и всеки е късче от мойта душа.

Неспокойният дух е моя награда

и през делника, и през нощта,

може би съм горена на клада

в живот предишен с тази душа.

СТАРА ЛЮБОВ

Ти ме нарече стара любов,

но аз не бях поласкана,

от тези думи, изречени с страст

даже обидно ми стана.

Не е стара оная любов,

която е миг от Нирвана,

дъх на цветя след пролетен дъжд,

мимолетна и неразбрана,

която идва така изведнъж

като светкавица в мрака,

задъхана, бърза, минава през теб,

не пита и нищо не чака…

Не е стара такава любов,

която не иска, а дава ,

кратък миг от краден живот –

тя няма време да остарява…

След време, когато във лятната ръж,

случайно те тя изненада,

във спомена стар, побелял като мъж,

ти я откриваш пак млада…