Росен Петров разказва малко известни истории за Елин Пелин
Кой е този елегантно облечен мъж?
Това е Димитър Стоянов, по-известен с псевдонима си Елин Пелин.
Баща на Елин Пелин е Иван Стоянов, наричан още Йото Варджията, защото продавал вар. Всъщност без Йото, ние нямаше да имаме и Елин Пелин не само по чисто „биологични причини”, но и защото именно той създава средата, в която израства изключителният писател и ерудит. Среда на семейството от с. Байлово, което има 11 деца. Самият Елин Пелин казва през 1949 г. за баща си следното:
„…сам бе се научил на грамотност. Нещо повече — още през турско време отворил в собствената си къща някакво примитивно училище, което се помещавало в сутерена. В това „училище” се е учил и най-големият ми брат. Учител им бил някой си дядо Стоян, доведен от Камарци. Аз го помня добре, защото съм го виждал, когато не бях съвсем малък. Той беше едър българин, със здрав и юначен изглед. Хубав човек. Майка ми готвела на момчетата. Те били у нас, така да се каже, на пансион.
Аз раснах в една къща, в която имаше образовани хора, каквито по това време бяха голяма рядкост. Братята ми бяха твърде ученолюбиви и любознателни. В нашата къща се получаваха различни списания и книги. У дома се намираха „Рибният буквар”, съчиненията на Любен Каравелов и Христо Ботев, които аз разглеждах и четях с жив интерес. Баща ни имаше варница. Той често ходеше на пазари и продаде ли варта, все ще ни донесе по някоя книжка.”
Така тръгва пътят на големия Елин Пелин. Едва ли има автор, уловил по-добре неволите и радостите на някогашното българско село и на някои черти от нашия национален характер. Ако например прочетем отново „Гераците”, ще разберем откъде идва неистовият днешен стремеж за имоти. Иначе чисто професионално, Пелин работи в Народната библиотека и като уредник в къщата музей на Иван Вазов, в която в един период живее. Многозначителен факт е, че по време на бомбардировките на София през Втората световна война, той спасява стъкленицата, пазеща сърцето на патриарха на българската литература, а губи в пожарищата целия си личен архив. Вечни остават и неговите творби за деца, като например романите за Ян Бибиян. В разказа си „Косачи”, Елин Пелин дава и едно изключително описание защо творчеството, което създава един въображаем свят, е важно.
„— Това е приказка, разбираш ли — рече твърдо Благолажът и настави: — Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?
— Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо.
— Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш… И току-виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.”
Колко точно е казано. Истината на ежедневието често е тежка или несправедлива, и точно някоя книга, хубав филм или театрална постановка, понякога те „измъкват” от нея, за да разберем, че сме човеци.
