Минути за поезия. Назаем от летния брой на списание „Пламък“, посветен на старозагорските поети и писатели

СЪВРЕМЕННИ ПОЕТИ, ЧЛЕНОВЕ НА ДРУЖЕСТВОТО НА ПИСАТЕЛИТЕ

КРУМ ГЕОРГИЕВ

КАКВО МИ ДАДОХТЕ, ЖЕНИ

Онази красота и съвършенство

на росна капка,

припламнала върху

пробудените мигли на зората

след паднал дъжд,

предчувствието за цъфтеж

на свежа гранка

в гора от люляк,

усмивка –

с блясък бисерен,

целувка

с дъх на отлежало вино –

свето причастие за влюбени,

безпаметно опиянение

от допир на моминска гръд,

до алабастровата гладкост

на бедрата стройни,

прегръдка, при която

тъй се разтопяваш,

че ставаш дух безплътен,

звук от арфа,

понесъл се в безкрайността.

ЖЕНИ,

от вас получих цялата вселена.

ЦЪФТЯТ ДЪРВЕТАТА

Цъфтят дърветата, цъфтят

в градината, за кой ли път

светлеят клоните в безбрежност,

дали с онази плаха нежност

там двама влюбени ще спрат –

да се целунат пожелали.

Дали ще спрат, дали.

Едва ли.

Цъфтят дърветата, цъфтят,

познат е пътят – този път

до тайната ни продължава.

Тъй както влизахме тогава

в градината, сред вишнев цвят –

души, тела в едно събрали,

дали ще влезем пак.

Едва ли.

Цъфтят дърветата, цъфтят…