ВАЖНО за есенната миграция на птиците!
С напредването на месец август наближава краят на лятото. А с него започва и есенната миграция на птиците. Не се учудвайте – въпреки горещото време, миграционните процеси вече са факт. Всъщност, не температурата, а намаляващата продължителност на светлата част от денонощието по това време на годината дава знак на прелетните птици да започнат да отлитат на юг, като това става най-напред в северните и средни части на континентите в северното полукълбо. Дори и по нашите географски ширини сега е видно, че денят вече осезаемо е намалял – изгревът и залезът са съответно по-късно и по-рано спрямо юни и юли. С намаляването на деня се съкращава и времето, през което птиците могат да намерят достатъчно храна, необходима за обезпечаване на жизнените им функции. Както вече споменахме, в страните на север от нас това време вече е значително съкратено, поради което прелетните птици от тези географски ширини започват да мигрират на юг към места с по-дълга продължителност на деня, прелитайки над България, включително и над Странджа. Тук минава втория по големина прелетен маршрут на птиците в Европа – Вия Понтика, като над природния парк вече започнаха да прелитат първите ята от бели щъркели по пътя си към Африка. Съвсем скоро – още в края на този месец, натам ще ги последват и гнездилите у нас техни събратя.
Освен белият щъркел (Ciconia ciconia), през август от северните и средни части на европейския континент започват да мигрират и някои хищни и пойни птици като черната каня (Milvus migrans), черноглавата овесарка (Emberiza melanocephala), мухоловки и др. През септември на юг ще отлетят и славеят (Luscinia megarhynchos), авлигата (Oriolus oriolus), папунякът (Upupa epops), осоядът (Pernis apivorus), обикновеният пчелояд (Merops apiaster) и др. Късни мигранти отлитащи през октомври са обикновеният мишелов (Buteo buteo), черният щъркел (Ciconia nigra), малкият креслив орел (Clanga pomarina) и др.
Прелетът се извършва чрез два типа полет – реещ (планиращ) и активен (махов). При първия птиците използват издигащите се във височина топли въздушни маси, получени при нагряването на земната повърхност през деня (термики). Това им позволява да прелитат на големи разстояния, без да махат активно с крила, като така се пести значително количество енергия при прелета. С реещ полет летят щъркелите, дневните грабливи птици, розовият и къдроглавият пеликан (Pelecanus onocrotalus, P. crispus) и др. При прелета с махов полет се изразходва много енергия, тъй като е необходимо през цялото време птиците активно да махат с крилата си, за да се задържат във въздуха. Така мигрират патиците, гъските, пъдпъдъците, гълъбовите и пойните птици, дъждосвирците и др. Повечето от видовете с активен полет прелитат през нощта, избягвайки атаки на свои дневно активни естествени врагове.
Съществуват както природни, така и антропогенни фактори (пътища, далекопроводи, лов, бракониерство и др.), явяващи се заплаха за прелетните птици по време на миграцията. Всички те водят до загубата на голям брой мигриращи екземпляри. За да намалим тази загуба е нужно прилагането на специфични мерки за намаляване и регулиране на заплахите. Като пример за такава мярка, приложена на територията на Природен парк “Странджа”, е поставяне на изолации на стълбовете от електропроводите, разположени в места с активно струпване на прелетни видове. По този начин значително се съкращава рискът от токови удари по почиващи върху стълбовете птици по време на миграцията.
МР
Дирекция на Национален парк „Странджа“