Минути за поезия. Назаем от летния брой на списание „Пламък“ посветен на старозагорските поети и писатели

СЪВРЕМЕННИ ПОЕТИ, ЧЛЕНОВЕ НА ДРУЖЕСТВОТО НА ПИСАТЕЛИТЕ

КЕРКА ХУБЕНОВА

ПОДОБНО СТОУНХЕНДЖ В ДЕНЯ
НА ЗИМНОТО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ

Овълчиха се старите приятели,
изчезна пламъчето във очите,
сменено със кинжалния отблясък
от тънката измама на парите.

Събориха се пясъчните кули
на моето заключено доверие:
Анорексично, голичко и глухо
къде ли скита? Как да го намеря?

Извадиха на ЛЮБОВТА очите –
две сфери с блясъци от небесата.
И Ерос като клоун запокити
във калната арена светлината им.

Подобно Стоунхендж сега сърцето ми
защо мъчително се вкаменява?
Защо застива приливът на егото?
…Над долината Солсбъри изгряват
лъчите на едно слънцестоене,
преминали през временната порта…

И сигурно след цели десет ери
ще се събудя… и ще имам отговор.

22 септември 2008 г.
денят на зимното слънцестоене

ПЪТУВАНЕ

Много гари преминах до днес
с разцъфтели липи по пероните.
А след мен е пътувала вест:
“Любовта е през прага на спомена,
който става реален живот,
щом откриеш вълшебната къща!“
…Но изтича пред мен оня ход,
който време наричат. Не свършва
кръговрата си всеки сезон –
обеци от черешки оставя.
В променения мой небосклон
още много звезди ще изгряват.
Ще изгарят комети. Ще спи
нероденото, тръпно усещане,
че сред есенните треви
помъдряли растат стиховете ми.
…Още гари пред мене стоят
с много ябълки по пероните –
плодовете на моя живот –
натежали до корен по клоните.
А онази очаквана вест
ме задмина и вече пътува
с епилог в телеграфния жест:
“Любовта, мила моя, тъгува
в оня залез над тъмния рид.
Настигни я с последния стих!“