Малечка Палечка и Контрабасът – една модерна приказка

Златка Пенчева е едно слънчево момиче на Стара Загора с международна кариера като музикант. Нисичка, слабичка и крехка, с огромни очи и звънлив глас. Красива, с физика на дете, а е виртуоз на един от най-големите по размери инструменти – контрабас! Според мен, ако се свие в поза зародиш, Златка може и да влезе в инструмента, от който ръцете и „вадят” звуци и вдъхновение! Момиче със светла енергия, около което имаш усещането за някаква чиста и свежа енергия, Златка е и увлекателен събеседник. Благодаря на Лято 2024 г. в Стара Загора, че и тази година довя в знойния град такива интересни хора!

Златка Пенчева завършва НУМСИ”Христина Морфова” в Стара Загора с контрабас при преподавател Веселина Жейнова и Национална музикална академия „Проф.Панчо Владигеров” със същия инструмент при проф.Петя Бъговски. След академията продължава обучението си в частното Висше Музикално училище „Рейна София” /Кралица София/ Escuela Superior de Música Reina Sofía в Испания като печели пълна стипендия за своето обучение там. Сега е преподавател по контрабас в  Кралската Музикална Консерватория в Мадрид Real Conservatorio Superior de Música de Madrid. В Испания е вече 14 години, омъжена е за чаровник – музикант, който също свири на контрабас.

По мои лични наблюдения зад всеки професионален музикант в началото стои амбициозна майка, и в твоя случай ли е така? Кой те насочи към музиката?

Не бях чувала това, но да, определено майка ми е амбициозна, продължава да се развива и до ден днешен. Откакто се помня, музиката е била част от моя живот – първо с пеенето, с народната музика. Пеех в Ансамбъл „Загорче”, след това бях на уроци по народно пеене. В 7 клас решихме да пробваме да кандидатствам в Музикалното училище в Стара Загора, за да си остана тук. Трябваше да свиря на някакъв инструмент, а аз не бях опитвала, даже не четях и нотите – всичко беше по слух при мен. Тогава започнах да вземам уроци по солфеж. Заведоха ме в училището, да се запозная с някои от инструментите, които можех да започна да уча на тази възраст, бях на 13 години /контрабас, фагот и още някои/.

Първо влязох в кабинета по контрабас, там свиреше едно момиче, което завършваше същата година. Тя свиреше едно произведение на Емил Табаков, който също е контрабасист. Много ме впечатли регистърът на инструмента, ниските тонове, също така и много високите – с  изкуствени флажолети. Другото, което ме завладя, но осъзнах по-късно – това произведение на Емил Табаков е базирано на фолклорни мотиви, а  на мен толкова много ми харесваше народната музика. Даже не поисках да видя и слушам и останалите инструменти, за да се запозная с тях. До този момент нямах никаква представа за контрабаса – нито че е струнен инструмент, нито че е толкова голям.

Колко интересно, какво интуитивно привличане, направо любов от пръв поглед!

Да! После, когато се готвех за приема в Музикалното училище, свирих нещо много кратичко. Имах възможността там да се пренасоча към оперно пеене след 1 или 2 години, след 16-годишна възраст. Да уча първите 2 години контрабас и пиано. През тези 2 учебни години на мен толкова ми хареса контрабасът, че когато дойде моментът да се прехвърля с пеене, заявих че си оставам с инструмента контрабас.

Имала ли си притеснения, че си дребничка, а контрабасът е голям размер инструмент?

Честно казано, никога. Не съм се и замисляла, че ръстът ми може да ми пречи. Имах съученици и колеги, дребни като мен. Други пък, с които и до ден днешен имаме приятелство, са високи мъже с големи ръце. Когато учех, имаше доста момичета, преподавателите ми бяха жени. На този инструмент се свири прав или седнал на висок стол, за да достигаш ниските позиции, това също помага.

Кои са най-красивите мелодии, в които най-много „се чува” контрабасът?

Като солови произведения има много. Има един италиански композитор – Джовани Ботезини, който е писал много за контрабас в най-различни вариации – с пиано, или за два контрабаса, дуети и с други инструменти. Най-известни са неговите „Фантазии”, повечето от тях базирани на оперни произведения, защото той е работил в опера и постоянно е слушал темите от оперите. В тези произведения рефлектира това негово вдъхновение, те са с виртуозни пасажи, изпълнени на контрабас.

Какви са най-ценните ти спомени от периода на обучение в Музикалната академия?

Първата година като студент в столицата ми беше някак „неосъзната” – София ми се струваше много голяма и много страшно ми беше всичко. След втората година се чувствах много добре в града, и в Академията – имах много състуденти, беше хубава атмосферата, имаше много дълги часове подготовка.

Твоите първи явявания на конкурси в този период ли започнаха?

Да. Моята преподавателка проф.Петя Бъговска винаги е била много дейна, много амбициозна. Тя ни окуражаваше да участваме в конкурси, имахме много концерти, канеше известни преподаватели от Европа, които даваха майсторски класове. Имахме директен „контакт” с нивото в цяла Европа, не само в България. Проф.Бъговска ме подтикна да се явя на първия си конкурс – беше тук в България, в Провадия – Конкурсът „Светослав Обретенов”, бях втори или трети курс студентка. Спечелих първа награда и златен медал, свирих на концерта на лауреатите, беше много хубаво. Беше доста тежък тогава конкурса – много материал трябваше да се подготви…Следващият конкурс, на който се явих, беше международен в Чехия. Там правиха Фестивал на контрабаса. Цялата Консерватория в Бърно се затваряше и се използваше само от нас, контрабасистите. Имаше между 15 и 20 преподаватели, всеки участник имаше  право в няколко майсторски класове да присъства, сам си ги избираше, а накрая на Фестивала имаше конкурс в 2 различни възрастови групи. Аз тогава бях при „напредналите”, явихме се в два тура и получих 4-та награда. За мен беше голяма изненада, не очаквах, имаше много супер добре подготвени контрабасисти. И бях единствената жена, която успя да стигне до този етап на конкурса и за първи път награждаваха жена.

А как пътищата те отведоха в Испания?

Тогава завършвах Академията в София, проф.Бъговска следеше къде и как да продължи кариерата си всеки неин студент. Тя ме посъветва да опитам в чужбина да продължа образованието си и да намеря работа. Реших да кандидатствам в „Рейна София”, а преди това кандидатствах и за работа в един младежки оркестър, на Операта на Мадрид – Театро Реал, приеха ме там и почнах със стипендия. Имахме често концерти, това е краят на 2010 г.

На следващата година през март беше конкурсът за „Рейна София” и ме приеха с пълна стипендия. То е частно училище, таксата е доста висока и без стипендия нямаше как да уча в него. Продължих 4 години образованието си там, учих с асистент Тони Гарсия и преподавател проф.Дънкан Мактиър. Беше много вдъхновяващо да работя с тях. За първи път имах преподаватели-мъже, което беше ново за мен. В Испания контрабасистите са повече мъже – и в оркестрите, и в преподаването, но и жените си проправяме път.

Хм, дали защото ето например – контрабас е от мъжки род, не е цигулка или флейта? Или защото звучи като нисък мъжки глас…?

Аз си мисля, че може би е просто заради размера на инструмента. Съществуват все още предразсъдъци, че трябва да си висок и с дълги пръсти, да имаш сила, за да свириш на контрабас. Познавам обаче колежки, които са също като мен дребни и фини и нямат проблем със силата, защото не се изисква някаква огромна сила, за да се свири на инструмента.

Жената музикант иска и да изрази себе си със своя инструмент и може би „не се вижда” в контрабаса с този негов звук?

Може и да има нещо такова, при някои жени. На възрастта, в която се избира този инструмент, момичетата едва ли мислят за това. Децата по-скоро се впечатляват от размера на контрабаса. В студентските ми години работех в Камерния оркестър на гр.Перник и правехме много образователни концерти в детските градини.

Мъкнехте контрабаса………..!?

Е, превозваха го със специален бус, не съм го разнасяла аз. Още с моето влизане и с пренасянето на контрабаса, всички детски очи бяха вперени в него. Децата имаха възможност да задават въпроси на музикантите, свързани с инструментите или за каквото им хрумне. Най-много въпроси имаше за контрабаса.

А как поддържаш ежедневно форма като музикант, защото контрабасът не може да се пренася навсякъде?

Опитвам се лятото да си почина, особено когато съм тук, в Стара Загора – да оставя време, без да свиря всеки ден на контрабаса. Това научих, че е много важно в Испания, от моя преподавател проф.Мактиър, който ме задължаваше да почивам един ден в седмицата – без да мисля за инструмента и без да свиря, да правя коренно различни неща, за да си починат тялото и мозъка. Иначе в Стара Загора имам контрабас, запазила съм си първия инструмент, който ми купиха моите родители.

Къде успя този чаровен испанец да открадне сърцето ти?

След следването в „Рейна София” започнах работа там, където той работеше – оркестъра на радиото и телевизията в Мадрид Orquesta y Coro RTVE , помощник-водач е на групата на контрабасистите. Свирихме на един пулт и така малко по малко започнахме да се опознаваме и…започна любовта.

Добра за живеене страна ли е Испания, дава ли вдъхновение и работа на музикантите?

От моя гледна точка Испания е много добра за живеене страна. Поне за момента музикантите са по-добре оценени, отколкото в България – не само финансово, а и като репутация, и като как хората гледат на класическата музика…Вече и там има застаряваща публика за тази музика, както навсякъде по света и се търсят нови начини за привличане на нова публика, млада. По-добри са условията за работа за музикантите и възможностите, има много повече оркестри, повече консерватории и музикални училища. Докато учих там, успях да свикна и с хората. Не са много по-различни от българите, но са много по-отворени в първия момент, с непознатите хора. Не са така сериозни. Мисля, че българите сме по-дистанцирани в началото с непознатите. Докато испанците са много услужливи, любезни от самото начало, въпреки че не те познават. Така бързо свикнах там – чувстваш се добре приет!

Успяваш ли на своите студенти да покажеш българската музика, която те е вдъхновила като малка?

Произведението на Емил Табаков за контрабас е доста популярно в целия свят – казва се „Мотиви за контрабас” и е за соло контрабас, използва се за рецитали, за конкурси. В Испания също много добре се познава. Студентите много се впечатляват от звученето на фолклорната ни музика, самото произведение е доста впечатляващо заради регистрите. Като любител на народната музика още от детството си, на народното пеене и като българка, мисля че за тях е вдъхновение да им помогна с това произведение, защото мога да им покажа повече и в дълбочина.

Разговор на Уляна Кьосева