На 20 август православната църква почитат паметта на библейския пророк Самуил

На 20 август православната църква почитат паметта на библейския пророк Самуил. На този ден имен ден празнуват всички със славното българско име Самуил.

Пророк Самуил

Пророк Самуил е живял през XI в. пр. н. е., 1146 години преди Рождество Христово, и е последният, 15-ти и най-известен от съдиите на Израел. Съдиите са се ползвали с особен авторитет сред израилтяните.

В превод името Самуил означава „чут от Бога“ или „измолен от Бога“. Майката на бъдещия пророк не можела да зачене и затова се молела да й бъде изпратено дете. Когато Самуил бил на три години, майка му отишла с него в Сило и го поверила на грижите на първосвещеника Илий. От малък Самуил има способността да предсказва различни събития. И така, на 12-годишна възраст той получи откровение, че Бог ще накаже целия дом на Илий, защото не той не е успял да контролира синовете си и ги е оставил да вършат нечестиви дела.

Пророчеството се сбъдна, когато филистимците убили 30 хиляди израилтяни и взели Ковчега на завета. След като научи за това, Илий умрял. След тези събития Самуил стана съдия. Пророкът събра всички хора за голямо покаяние, защото при Илий хората живееха в нарушение на заповедите и затова Израел паднал в упадък.

По волята на Самул самите филистимци върнали ковчега, а израилтяните се върнали в превзетите градове. Самуил създал „пророчески училища” – специални общности, чиято цел е да поддържат духа и духовността на хората и да ги просвещават.

Пророк Самуил е имал двама сина – Йоил и Авия, и ги оставил за съдии над Израел. Но те не притежавали същата честност и благородство като баща си и били егоисти. И израилският народ поиска от Самуил да им избере достоен цар вместо такива съдии.

Саул става първият цар, но той е жесток и води грешен живот и вместо него Самуил помазва цар Давид на царството. Пророкът умира на 88-годишна възраст, а през 406 г. мощите му са пренесени от Юдея в Константинопол. Според легендата Самуил е съставителят на Книгата на съдиите.

Традиции и обичаи на празника

Предците ни са приемали този празник за мъжки празник. Съпругите са приготвяли голяма вечеря, дъщерите подарявали на бащите си нови бродирани ризи. Домакинската работа не е спирала дори на този ден, в селата се е прибирала последната реколта от моркови и цвекло. Запазена е и поговорката: „Време е цвеклото да стане роб на момите“. Имаше поверие: колкото по-ниско се навеждат жените при прибиране на реколтата, толкова повече сила ще получи градината от тях.

Традиционно във всеки дом на този ден са се приготвяли ястия от картофи и гъби. Също така на трапезата на този ден задължително се слага цвекло с надеждата, че неомъжените момичета ще намерят по-бързо жених.

На този празник е забранено да се оставят деца без надзор. Дете, оставено само дори за няколко минути, може да бъде посетено от зли духове, което в най-добрия случай силно ще го изплаши. В най-лошия случай, според нашите предци, злите духове могат да му изпратят ужасни болести.

На този ден не се препоръчва да се подстригва косата и да се режат ноктите – вярвало се, че по този начин може да се съкрати живота. Трябва да се избягват конфликтите и решения, свързани с любовта и семейния живот – датата се смятала за неподходяща за сватосване и разговори за евентуална сватба.

Пророк Самуил е бил ходатай и покровител на всички човеци. Ето защо в деня, в който църквата почита паметта му, е препоръчително да зарадвате един от представителите на по-силния пол в семейството – син, брат, баща, съпруг и т.н.