Минути за поезия. Назаем от летния брой на списание „Пламък“, посветен на старозагорските поети и писатели

Съвременни поети, членове на Дружеството на писателите Стара Загора

ТАНЬО КЛИСУРОВ

СРЕЩА С ДУХА НА БАЩА МИ

Макар без кралство и дори без грош

духът на татко се яви пред мене

почти по шекспировски – в полунощ,

на сънищата в сенките зелени.

Видях, помръдна устни побледнял

и ме погледна строго изпод вежди.

Той питаше, дали съм оправдал

възлаганите бащини надежди.

Не съм, не съм! Да стана не можах

какъвто ти ме искаше да бъда –

пред никого да не изпитвам страх

и подлеците във очи да съдя;

да не превивам гръб, да мога сам

душата си от корист да опазя;

обичам ли – докрай да се раздам,

да бъда справедлив, когато мразя…

Това бе много. Аз оставах жив.

И колкото и да се борех честно,

животът беше сякаш негатив

за твоите желания чудесни.

Направи ме човек обикновен,

понесъл слабостите си човешки,

от подлостите чужди наранен,

способен и на непростими грешки.

Не съм ли като тебе, татко мой?

И изведнъж баща ми се разплака,

обърна се назад и тръгна той.

И се изгуби в лоното на мрака.

ЖИВОТЕ МОЙ…

Животе мой, прехвърлих твоя хребет.

Сега крилата си надолу влача.

Погледнат отвисоко – ти си дребен,

от ниското видян – небостъргач си.

Не те измервам. Важното за мен е,

че аз до свободата се докоснах,

че моето изстрадано летене

спаси душата ми от дребни робства.

Макар с годините да осъзнах: крилата,

които по рождение получих –

друг ги купува със една заплата

и ги размахва – да не му е скучно.

Не, аз не искам да размахвам своите

ей тъй – да произвеждам просто вятър

и като някакъв заможен собственик

с пари да имам част от висината.

И досега не мога да забравя –

такива точно ми подрязваха крилата

и ми крещяха във ушите “браво“,

когато се отчайвах от съдбата си.

И питаха ме: “За какъв се мислиш,

че си решил да гледаш отвисоко?

И ти си като всички ни, и ти си

готов да замениш летежа с кокал..“

Крилата ми се умориха страшно,

Животе мой, но пак ще ги размахвам.

И нищо, че съм в ниското и прашното,

и нищо, че ще казват: той е смахнат.

Такава лудост е една възможност

не вървешком да се намъкна в Рая,

а времето фалшиво и безбожно

със своя полет да опровергая.