На 15 август 1856 г. в Шумен е организирано първото театрално представление в България

Народно читалище „Добри Войников“ е основано в началото на 1856 година в град Шумен от Сава Доброплодни. Редом с читалищата в Свищов и Лом, които се появяват през същата година, то слага началото на българското читалищно дело. Именно в него, на 15 август 1856, се поставя и първото в България театрално представление. То е преведена от гръцки от Доброплодни и адаптирана за българска публика комедия „Михал Мишкоед“.

В нея играе лично Васил Друмев (1841 – 1901) – български писател, духовник и политик от Консервативната партия. Друмев е автор на първата българска повест и първата българска драматична пиеса с оригинален сюжет, а след Освобождението става митрополит на Търновската епархия и два пъти е министър-председател на България. Когато играе в пиесата, той е още ученик. На представлението идва многобройна публика – учители, интелигенция, представители на еснафите, французи и англичани, останали след Кримската война, турски военни, първенците на всички етнически общности в града.

„Помня добре, че дори още се намираха англичани и французи подир Кримската война, когато се показа желание да се представи в Шумен комедията „Михал“. Приготви се сцена и прочие привременно, доколкото беше възможно, упражниха се доста актьорите ми и представлението излезе много сполучливо с ръкопляскания… Това беше първото театрално представление в България на 1856 година.“ Спомени на Сава Доброплодни, поместени в „120 години театър в Шумен 1856-1976“

За основа на „Михал“ служи гръцката комедия на М. Хурмузи „ОЛепрентис“. Той побългарява текста и го насочва срещу чорбаджиите и богатите, „занимава се с явления от българския бит, от взаимоотношенията и конфликтите в българския живот, т.е.третира българската действителност по онова време. И имено тук се крие голямото значение на това драматургическо произведение.“ – споделя още Сава Доброплодни.

Васил Д. Стоянов пише в своите „Спомени за старото Шуменско читалище“ от 1906 година „..даде се в Шумен пръв път театрално представление от по-възрастните и развити ученици от полугимназията, ръководими и приготвени нарочно за това представление от учителите Доброплодни и Миланович и учениците, които играеха ролите бяха Васил Друмев, Стоян поп Рафаилов, Иванчо х. Василев, Андон Енев и аз. Друмев представляваше Михалея, пък аз Баба Марта.….Представлението се извърши в голямото салонче на Костовата ракиджийница срещу голямата жълта къща на Костаки хаджи Савов, чини ми се, че в това здание имаше за френски дрехи работилница на госпожа Шопова и Сл. Попова.”

Успехът на първото българско представление затвърждава у артистите и шуменската общественост убеждението, че театралното изкуство не е чуждо и недостъпно за българина. Театралното дело в Шумен продължава своето развитие, като до края на XIX в. е неразривно свързано с читалище „Архангел Михаил” (дн. читалище “Добри Войников”).

През 60-те години на XIX в. започва своята театрална и драматургична дейност Добри Войников. След училищните сценични диалози той преминава и към театрални представления в по-голям мащаб. На 29 юни 1862 г. е представена комедията „По неволя доктор” от Молиер.

В периода 1866-1870 г. създава театрално дружество и за пръв път в историята на българския театър привлича жени актриси – М. Попович, Ал. Радионова, Ек. Василева и др.

По-късно, през 70-те години, театралната дейност продължава да се развива в читалището, което става средище на културния и духовния живот в града. В него се урежда модерна за онова време театрална зала, с богат театрален гардероб и реквизит.

На читалищната сцена през това време се поставят пиесите: „Многострадална Геновева”, „Невянка”, „Изгубена Станка”, Войниковите „Криворазбраната цивилизация” – 21 ноември 1871 г., „Райна Княгиня” – февруари 1872 г., също така „Иванко, убиецът на Асеня I” от Васил Друмев през 1874 г. и много други.

Почти всички от актьорите са читалищни членове. Във Войниковите исторически пиеси вземат участие и членовете на Революционния комитет, начело с председателя Панайот Волов. От значение е участието му в „Криворазбраната цивилизация”, предизвикала събитието, наречено „Френска сватба”. Това събитие определя приноса на Шумен към възрожденския театър за издигането на националното ни самочувствие. Революционният комитет осъзнавал моралното въздействие, което театралните представления оказвали върху шуменската младеж и подтиквал своите членове към участие в театъра. Това накарало турската власт през 1875 г. да прекрати театралната дейност на читалището.