Народни традиции по Голяма Богородица – 15 август

15 август е Успение Богородично. Голям христянски празник и един от най-тачените по българските земи, свързан с Богородица, с Божията майка – покровителка на раждането, на майчинството и даряваща живот. Библейската притча припомня за случилото се на този ден:

Богорица била 64-годишна, когато й се явил арахангел Гавраил с палмово клонче в ръка, с което й дал знак, че скоро Отец и Бог ще я призоват при себе си. Изпълнена с велика радост, Светата майка пожелала да се види с апостолите. По това време те били пръснати из цялата юдейска земя, за да проповядват вярата Христова. Но желанието на Богородица било изпълнено. Липсвал само апостол Тома.

Настъпил денят на нейното представяне в небесния свят. Дева Мария легнала на одър с палмово клонче в ръце и зачакала смъртта, заобиколена от молещите се апостоли. Изведнъж стаята била озарена от ярка светлина. Сам Иисус Христос, обкръжен от множество ангели, се явил и прегърнал душата на Пресветата си майчица… Погребали Богородица и както изисквали юдейските закони, апостолите затворили входа на гробницата с камък.

На третия ден от нейното Успение (заспиване) пристигнал апостол Тома. Като разбрал, че е закъснял за погребалния ритуал, изпаднал в несвяст. За да го утешат и за да може и той да се поклони, учениците отворили гроба на Христовата Майка. Там била само плащеницата, с която Светата Дева била покрита. Тогава, за да я почетат, всички седнали на обща трапеза, като оставили едно празно място, предназначено за своя учител.

От този ден останала и традицията, когато се прави угощение или обща трапеза, да се оставя един празен стол, където може да седне случаен гост или скъпият дух на починал невидимо да участва в тържествения семеен празник.

Точно когато взели хляба в ръце, апостолите видяли пред себе си сияйния образ на Богородица. В нейна памет и в чест на този велик миг всяка година се приготвя обреден хляб от новото брашно, от новата реколта…

На 15 август, който тази година се пада във вторник, задължително се посещава църква, за да се поклоним пред Светицата, от която целогодишно измолваме здраве, сила и кураж за себе си, за децата си и за цялото семейство. Носят се цветя, палят се свещи, правят се дарения – плодове, най-често дини, олио за кандилата, брашно за нафора, дрехи, кърпи и кой каквото има на сърце да се отблагодари на Светата Майка.

Макар и един от най-почитаните празници по българските земи, народната обредност на Голяма Богородица не е от най-богатите. Запазили сме християнската основа на празника с трапезата, обредния хляб и празния стол, към които хората от различните краища на страната са добавили и своето.

Жените, които тачат Дева Мария като покровителка на майчинството, обкичват иконите й с цветя и дарове. Дали в израз на благодарност или с надежда за помощ, българката дарява, като спазва древния принцип „Дари, за да бъдеш дарен“. И отправя към Светата Дева горещата си молба за здраве и благополучие на семейството.

На Успение Богородично бездетните жени  принасят на Светата майка курбан и я молят да ги дари с великото тайнство на майчинството.

Пчеларите носят в църквите пити с мед, извадени от кошерите в деня на Преображение. След освещаването им в храма, те ги раздават на хората.

На Голяма Богородица празнуват всички с името Мария. Бабите ни, носещи името на Божията майка, обикновено посрещали гостите си на обяд. На трапезата слагали голяма купа, пълна с първите откъснати кочани царевица – варена или печена на жар. И ако се случело така, че бездетна жена първа почете именницата и първа хапне от царевицата, то било сигурен знак, че Богородица е чула молитвата й, и скоро ще я дари с чедо.

В много къщи, в които се спазват народните традиции, на този ден се събира цялата фамилия. На семейната трапеза се оставя по един празен стол – за непредвиден гост, за духа на скъп покойник или за да напомня, че никой не е вечен на тази земя. На масата присъстват задължително прясна пита, готвено пиле, грозде, диня, мед, сирене и други млечни продукти.

В селищата, където има църква или манастир, носещ името на Богородица, се правят общоселски събори и курбани за здраве.

В Старозагорска епархия 28 църкви ще честват своя храмов празник. В Старозагорска духовна околия ще празнуват двойно миряните в селата Бял извор, Дълбоки, Странско, Остра могила, Голямо Огняново и Сладък кладенец. В Казанлъшка духовна околия – в градовете Шипка, Мъглиж и Павел баня и селата Горно Сахране и Овощник. В Новозагорска духовна околия – гр. Нова Загора и селата Каменово, Езеро и Младово. В Чирпанска духовна околия – селата Братя Даскалови, Зетьово, Великан и Могилово. Харманлийска духовна околия – Симеоновград, Върбово, Лешниково, Васил Левски, Долно Черковище, Българин и Искрица. В Свиленградска духовна околия – гр. Любимец и с. Щит.

Имен ден празнуват Мария, Мариела, Мариета, Марио, Мариана, Марийка, Мариан и техни производни.

Росица Ранчева