Минути за поезия. Назаем от летния брой на списание „Пламък“, посветен на старозагорските поети и писатели

РАШКО СТОЙКОВ

1934 – 2014

ПОЕТИ

На артистичния секретар Пейо Яворов,

писаря Димчо Дебелянов,

коректора Христо Ясенов и другите

Понесли жребия да бъдете поети

във свят един с непоетичен нрав,

простихте ли му хляба си корав

вий, бедни писари на боговете?

Трагични артистични секретари,

коректори на неграмотната съдба,

простихте ли му хапчето горчива свобода

и своите Демир Хисари?

И стига ли ви тъжната награда,

че свети златен тихият ви прах?

“За Омир още спорят седем града.

А той бе просил милостиня в тях.“

ВЕРУЮ

Може това да са хъшовски мисли –

всички ви искам светли и чисти!

От всяка корист, подлост, лъжа

кръвта се ядно в жили вълнува.

Нямаме право да живеем така,

сякаш Ботев не е съществувал!

Ако целуваш земя и жена,

с огнени устни целувай!

Нямаме право да любим така,

сякаш Ботев не е съществувал!

Ако враждуваш, не с дребна вражда,

ако заплюваш – в лицето заплювай!

Нямаме право да мразим така,

сякаш Ботев не е съществувал!

Още са нужни мъжки сърца,

още светът за правда жадува.

Нямаме право да умрем така,

сякаш Ботев не е съществувал!

СМИСЪЛ

Ти се раждаш –

гол и беззащитен,

и заставаш пред една вселена

само с пламъчето си в очите

и с усмивка, още неродена.

Уязвим,

несъвършен,

обречен,

пред великата загадка слисан.

А чрез теб

всемирът вечен

трябва да добие смисъл!

СТРАХ

Не ме е страх от мъртвите,

дори и да са гении.

На нас ще ни четат присъдите

хлапаци,

още неродени!