Минути за поезия. Назаем от летния брой на списание „Пламък“, посветен на старозагорските поети и писатели

ДИМИТЪР КАРАДЖОВ

1907 – 2000

ЗАПРОЛЕТЯВАНЕ

Напъпилите клони още спят,

а тайните им, в шепот глух увлечени,

напиват соковете вече

и непрестанно в празното кръжат.

Обичам тия сиви часове

на вечното очакване, когато

дърветата се вслушват в тишината,

измокрени от ситни дъждове.

Нетърпеливи, гълъбите гукат –

и за нетрайни мигове макар,

далече в равнините се разпуква

небето, жълто като минзухар.

НЕУЛОВЕНИ МИГОВЕ

Загуби си люлякът накита,

увяхва и пада цветът,

а ти цяла нощ го чака,

загледан в градския кът.

И ето сега – между клоните –

последният стрък може би…

И пак чудеса недогонени

окичват съня ти разбит.

Ранилата пролет отлита,

преди да си вкусил меда

на чувство забравено, скрито

в нетрайния люляков дъх.

О, твоето щастие зъзне

на устните чака, не спи

и чувстваш как се изплъзват

и песни, и плам недопит.

НАВЪТРЕ В ГРАДИНАТА

Отсреща са лехи с цветя, скамейки,

усещам – въздухът е тука друг

и всеки шум отвън, и всеки звук

се губи в онемелите пътеки.

От кестените иде хлад зелен

и между тях, огромно и лъчисто,

небето се разтваря като писта,

в която полетяваш ослепен.

Завръщаш се олекнал, чист… Край тебе

минават хора – всеки си върви,

а ти зовеш градините, обсебен

от лятото, от вечните треви.

Не искаш и не чакаш нищо повече,

отприщена е живата вълна

на чувствата – и в тоя кът познат

за тебе всяко цвете е разковниче.

ЗЕМЯ

Залутан сам в ръжта сребриста,

аз гледам пролетния ден

как остро вече е обистрен

и газя вятъра зелен.

И злак, и острови червени,

където земна кръв тече,

се залюляват срещу мене

и плискат жадното сърце.

Ръката ми сбере ли само

жаравата ти, мак засмян,

от пръстите ми бликват пламъци

и аз вървя като пиян.

И стига ми в това безумие

несподелената ми страст,

която се задъхва, румена,

и ме разлистя като храст…

О, зная – тръпката е всичко,

влечението, сладостта,

с които празникът езически

започва в облаци, цветя.

И ако някой ме запита

каква е крайната ми цел,

ще кажа, че не знам – и с птиците

ще гоня синия предел.