Ружа Делчева, актриса с разпознаваем глас и незабравимо излъчване
Да си припомним!
На 2 август/20 юли 1915 г. в Стара Загора е родена Ружа Николова Делчева. Баща ѝ загива в Първата световна война. Учи в Стара Загора и в Трета девическа гимназия в София. Кандидатства в драматичната школа на Николай Осипович Масалитинов с рецитация – стихотворение на Елисавета Багряна. В комисията са поетът Николай Лилиев, тогава директор на Народния театър и писателят Йордан Йовков. През 1936 г. завършва Държавната театрална школа при Народния театър. Приета е в Народния театър през 1938 г. и работи там до 1989 г., когато е пенсионирана. За първите ѝ роли с добронамерени напътствия и съвети пише в театралните си рецензии Петър Увалиев в списание „Златорогъ“. През 1937 г., книжка 10 за постановката „Жени без значение“: А пък Р. Делчева е нова за театъра. Тя е от последния набор на театъра – ала в нея има нещо дълбоко и здраво, което рядко се среща във връстниците й. Тая й жизнена непосредственост я правеше добра в играните от нея битови роли – ала плътният й глас я отрежда за ония роли на героиня, при които физическите данни трябва да бъдат съчетани с истинска култура. Затова отрадно е недоверието, с което този път тя се е отнесла към гласа си: постарала се е и разумно, а не само приятно да говори. Приобщаване към западната култура, окършване на тялото и усвояване на нашенската мелодика на говора – ето задачите, които Делчева би трябвало да си постави. В статията „Нашенската „Една пролет“ от Маргарет Кенеди“, книжка 6 от 1939 г. споделя: Пак говорът спъва и Р. Делчева. Гласът й е винаги премного „красив“, за да бъде искрен. А липсва й кръшността на малката лейди. И после, в цялата й игра личи някаква психологическа неустойчивост; ред недостатъци, които биха могли да се превърнат в качества, стига само Делчева да работи по-сериозно, и то не само за увеличаване на театралните си знания. Пред българската журналистка Бригита Йосифова, която е автор на биографичната книга „Обещах да запомня: разговори с Петър Увалиев“ интелектуалецът-енциклопедист по-късно изповядва: Виновен съм, че не обелих и дума за Ружа Делчева! Не само че бях влюбен до уши в нея, но тя е неповторима, голяма актриса. Не само възпламеняваше младостта ни, но е актриса, която е нужно да мерим със световен аршин… Тя едновременно покоряваше мъдрите и смущаваше целомъдрените!… В един магичен миг сцената в София се приравняваше с най-големите сцени на света. Владимир Василев – литературен и театрален критик, редактор на сп. „Златорогъ“ пръв обръща внимание на младата актриса. Сравнява появата ѝ на българската сцена с появата на Елисавета Багряна в българската поезия. Ружа Делчева създава поредица от запомнящи се роли в театъра, в киното и в телевизионни постановки като започнем с Маша от „Три сестри“ на Чехов и продължим с мадам Злата в мюзикъла „Криворазбраната цивилизация“ по Добри Войников и баба Марта в мюзикъла „Зех тъ, Радке, зех тъ“ по Сава Доброплодни. Превъплъщава се в героини от класическия репертоар от български, руски и европейски автори. Съдбовна за младата актриса е срещата с Йордан Йовков още при подготовката на изпитната роля на Албена в едноименната пиеса. След премиерата писателят й подарява пиесата с посвещение: За такава Албена мечтаех, когато писах. Следва участие в емблематични заглавия сред които: „Жена без значение“ (Оскар Уайлд) – Хестър; „Ана Кристи“ (Юджийн О’Нийл) – Ана Кристи; „Отвъд хоризонта“ (Юджийн О’Нийл) – Рут; „Битката за живота“ (Чарлз Дикенс) – мис Грей; „Свекърва“ (Антон Страшимиров) – Костанда; „Лисичета“ (Лилиан Хелман) – Реджина; „Херцогинята от Падуа“ (Оскар Уайлд) – Беатриче и още, и още десетки роли и спектакли. Първата й роля в киното е през 1937 г. във филма „Страхил войвода“, съвместна българо-германска продукция. Следват „Те победиха“ (1940); „Точка първа“ (1956); „Години за любов“ (1957); „Цар Иван Шишман“ (1969); „Куче в чекмедже“ (1982) и други. За филма „Страхил войвода“ и участието на Ружа Делчева. Реклама за прожекция в Стара Загора на филма „Страхил войвода“ , с участието на Ружа Делчева публикува старозагорският вестник „Дума“ от 23 май 1938 г. След няколко броя, вестникът съобщава, че прожекцията се удължава с още една седмица. „Страхил войвода“ – български игрален филм, 1937 г., късометражен, 34 мин., бюджет 3 млн. лв. Режисьор Йосип Новак, по сценарий на Орлин Василев, по романа му „Хайдутин майка не храни“. Оператори са Фриц Кох и Йосип Новак. Музиката във филма е композирана от Веселин Стоянов. Копродукция на България и Германия – Българска национална филмова студия и Бавария филм (Мюнхен). Ролите във филма изпълняват актьорите: Иван Димов – Страхил войвода; Ружа Делчева – Ивана; Богомил Андреев – Горан; Димитър Пешев – Мехмед бей; Асен Камбуров; Иван Попов; Ризо Ризов; Коста Райнов; Лео Конфорти; Борис Кирчев; Борис Борозанов; Христо Коджабашев; Димитър Славов; Иван Запрянов; Димитър Карамалаков; Георги Солунски; Константин Бесарабов; Сийка Илиева; Люба Попова; Елена Константинова; Елена Симеонова; Надя Божкова. Премиерата е на 28 март 1938 г. в София, в кино „Пачев“. В едно свое интервю актрисата с вълнение разказва за работата по филма и за срещата си с актьора Иван Димов. Ружа Делчева се омъжва за Александър Тихов от известен, уважаван дряновски род, завършил журналистика и история на киното в Германия, кинокритик. Дъщеря им Михаила Тихова, също актриса, играе на сцената на Старозагорския театър през 60-те години на ХХ в. През 1969 г. на специално тържество (на което поради болест не може да присъства), Ружа Делчева е обявена за Почетен гражданин на Стара Загора. Председател е на Съюза на артистите в България от 1968 до 1970 г. Член на Съюза на българските филмови дейци. Народен артист от 1963 г., лауреат на Димитровска награда. Умира на 26 ноември 2002 г. в София.
автор Снежана Маринова
