147 години от боевете за защита на Стара Загора
На 31 юли 2024г. на сакралния мемориал „Бранителите на Стара Загора“ се състоя традиционната общоградска церемония за отдаване на почит и преклонение пред безсмъртния подвиг на защитниците на Стара Загора на 19/31 юли 1877 г. по време на Руско-турската война. Водещ на събитието с авторски текст беше поетът Йордан Пеев. Със съгласието на автора, за което му благодарим, предлагаме вълнуващото му и емоционално слово, без редакторска намеса:
„О. МОЯ СТАРА, СЛЪНЧЕВА ЗАГОРА,
пак в тази, юлска пещ изпичам с теб
с трицветна обич в сбралите се хора
паметен хляб обвит от вечен креп…
Смълчавам се…Отпускам се в тревите,
под черния воал с безброй звезди.
И омагьосан с песни на щурците
гадая те: Нима си Стара ТИ?!
А тъй си млада и необяснима,
така внезапна, като летен дъжд?!
И ту изчезваш, ту след миг си зрима
с нозе от чернозем, с коси от ръж.
В очите ти, ако се взра, ще видя
отблясъци от огън и от меч.
И от глави кървящи пирамиди
след ятагани и Османска сеч.
И с тях, и с ТЕБ по сто пъти умирам,
в синджир се губя, в спомен се въртя.
Самарско знаме виждам как се вдига
върху Чадър могила от кръвта
Какво си ТИ, надежда или рана,
копнеж и горест, порив и мечта,
край таз могила, днеска ни събрала,
да почетем предците и честта…
О, моя стара , слънчева Загора,
Тъй безгранична, в граница със всичко,
Където и да скитам, без умора
Ще бъда с теб, и все ще те обичам
С тези мои стихове в началото на словото ми по случай отбелязването на 147 години от боевете край Стара Загора ми позволете да ви приветствам с добре дошли на този паметен хълм , събрал в себе си костите на нашите предци , защитници на Стара Загора, заедно с тяхната неувяхваща чест и героизъм!
31 юли 1877 година – Руско-турската война е в разгара си. На тази дата край Стара Загора се състои първият голям сблъсък между двете воюващи армии, изходът от който до голяма степен предопределя последвалото развитие на военните действия. Нещо повече – в онзи зноен юлски ден, около 3500 българи в състава на Българското опълчение, с командир легендарния руски генерал Николай Столетов, за пръв път влизат в бой за свободата на родината си. Готови, както те самите твърдят, да жертват себе си до последната капка кръв. А сега ми позволете и малко предистория:
На 12-тий юли започнали да пристигат от селата мъже, жени и деца, голи и боси, между които имало пълни коли с ранени. Те разказвали, че башибозуци и черкези нападнали селата около Стара Загора, убивайки кой където сварят; грабили, безчестили и селата на огън предавали. А пък самите граждани от височините на града започнали да виждат дима и пламъка от горящите села. Скръбни и неприятни слухове започнали да се носят този ден из града…
На 16-ти юли градът започнал да се пълни още повече със селяни. Слухът за ужасното клане в село Гюнелийска махала още на сутринта се разнесъл из целия град…
На 19 юли от Руската армия е установен контрол над Шипченския проход, имащ значение за връзките между Северна и Южна България. По този начин, пътят за настъпление към широките полета на Тракия е открит.
Тук трябва да споменем, че „авангардните отряди“ на войската на Сюлейман са съставени от черкези и албански башибозук, които след пристигането си на българска земя са придружавани и от част от местното мюсюлманско население. Според различните източници общата численост на османските сили, започнали настъплението към Стара Загора в навечерието на битката, е между 20000 и 27000 войници от редовната армия и между 1200 и 2000 башибозуци. Придвижването на тази войскова част на север е съпроводено от насилие над българското население, като това не е случайно.
В навечерието на сражението в града са разположени 4 опълченски дружини, 4 планински оръдия, 3 кавалерийски полка, 2 казашки стотни и 8 конни оръдия – общо около 4500 души, които заемат отбранителна линия с дължина 4км под формата на дъга на около 1,5км южно от Стара Загора.
Един от най-критичните моменти настъпва, когато османците успяват да се вклинят между 3-та и 5-та дружина. Подполковник Калитин, командир на 3-та дружина, успява да поведе войниците. Врагът не очаква подобно настъпление, като положението временно е спасено. В същото време командирът на 3-а рота, щаб-капитан Попов, макар и ранен, повежда своята войскова част, която дава значителен отпор. Битката е влязла в етап на обрат – има сведения, че няколко души успяват да обърнат в бягство цели османски роти.
В 13 часа, след пладне, Сюлейман паша хвърля всичките си налични сили срещу отбранителните позиции, които, виждайки заплахата от обкръжение и постигнали целта си да задържат огромната армия, започват отсъпление. Моментът е изключително драматичен и отстъплението не трябвало да закъснява, за да имат време опълченците да се прегрупират и да заемат позиции на Шипченския проход, неизпреварени от частите на Сюлейман паша.
Врагът осъзнава, че моментът е подходящ за по-сериозно настъпление и атакува – най-жестокият османски удар е поет от героичната Трета опълченска дружина с легендарния си командир подполковник Павел Калитин. Тя, заедно с 1-а опълченска дружина, трябва да прикрива отстъплението на останалите части от Старозагорския отряд и да дадат възможност на населението на града и десетките хиляди бежанци от Тракия за бягство на север.
Опълченецът Мито Анков свидетелства:
Тази касапница стана все за Самарското знаме… То няколко пъти минава в неприятелски ръце и пак си го взимаха нашите. Загинаха мнозина за него, но го спасиха. Всеки опълченец съзнаваше, че след 500-годишно робство, то беше първото знаме, което развя Българското опълчение, ядката на българската млада войска, и че ако то паднеше в плен, убиваше се куражът на българите и се зачерняше честта на България. Подполковник Калитин се закле в Плоещ, че ще умре, но няма да даде знамето в неприятелски ръце и наистина той честно устоя на думата си.Храбрия и доблестен дружинен командир Калитин беше решил с щик да си отворим път, или да измрем. Това се виждаше от направеното му разпореждане. Аз затръбих сбор и опълченците започнаха да се събират при дружинния командир.
– Тук, тук, юнаци, при мене, строй се! – викаше подполковник Калитин на опълченците. Но щом опълченците се сгрупираха на едно место, те като снопи започнаха да падат. Под знамето вече паднаха пет човека, на самото знаме дръвцето се бе пречупило, а турците продължаваха да настъпват.. Тогава подполковник Калитин грабна знамето от последния убит опълченец-знаменосец, пришпори коня си и изкомандува: „Следъ мене напредъ!” … Сетни думи, сетна команда на истински герой! … Точно в този миг достойният водач на 3-а дружина и най-храбрият офицер от Опълчението загина, пронизан от два куршума. Знамето бе спасено от опълченците. Старозагорският отряд отстъпи по пролома. Изплашените турци не преследваха. Безсилни пред редиците на опълченците, те отмъстиха за жертвите си, като опожариха Стара Загора и извършиха масово клане на населението в околностите и из града.
След като успяват да се изтеглят през тесните и криви улици на Стара Загора и обкръжени от десетки хиляди бежанци, изморените опълченци, с обгорени от барут лица, поемат пътя към Казанлък. Чувайки писъците на жертвите от горящия град, те вървят със стиснати юмруци и зъби. Много от тях изостават от колоната, за да подканват бежанците да се движат преди тях, като взимат децата на ръце.
. . .
На колене да паднем днес, момчета,
пред туй самарско знаме скрито в камък,
че таз Тракийска пръст от памтивека
е кръстена с олово, кръв и пламък!
И таз измъчена Стара Загора
от пепелта все литва като феникс,
и все кръжи над всичко най- отгоре,
че този град е древен, и е вечен.
И посред мрак си страдала с години,
след ярост на башибозушки орди
които с ятаган през Тебе минаха
и като стръвни псета Те оглозгаха
Ний знаем как си плакала с години
след тази юлска сеч и кръв на хора
и как Смъртта през тебе е преминала,
но пак си жива днес Стара Загора!
И онзи корен, който в теб се впива
на чест е кръстен и Христова вяра
единствено такава Ти ни стигаш,
и нека твоя плач не се повтаря,
моя Страдалнице, Стара Загора!
Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство .Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Дори много тогавашни съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град. В боевете за защитата на Стара Загора, Самарското знаме и Българското опълчение получават своето бойно кръщение. След разформироването на Предния отряд, ген. Гурко издава прощална заповед, в която се казва:
…Това беше първото сражение, в което вие влязохте в бой с врага, и в него веднага сепоказахте такива герои, с които цялата руска армия може да се гордее и може да каже, че тя не се бе излъгала, задето изпрати във вашите редове своите най-добри офицери. Вие сте ядката на бъдещата българска армия. Ще минат години, и тази бъдеща българска армия ще каже: „Ние сме потомци на славнитѣ защитници на Стара Загора.
Скъпи съграждани 31 юли е денят, в който почитаме подвига на тези, които се бориха геройски за защитата на нашия град. На този паметен ден гражданството на Стара Загора винаги ще обръща поглед към историческата Чадър могила и ще си спомня с вълнение подвига, който преди 147 години извършиха тук защитниците на Стара Загора.
За тях децата ще научават в най-ранните си години. За тях историята ще разказва най – вълнуващите си страници. В този ден всеки българин, ценящ свободата си, ще си спомня за падналите герои и ще коленичи пред тяхното велико дело.
….
Говорят, че стара си, Стара Загоро,
че древни са твоите вени и жили,
и пълниш със скръб и със сълзи усоя,
и болка, и слава спят в твойте могили.
Над теб се преплитат и огън, и време,
и ти си жарава от спомен и вяра,
че който от твоята пръст шепа вземе,
той сила си взима, макар да си стара.
И липов копнеж пълен с майска надежда
изписва по улиците ти куплети,
и от ароматната му безметежност
дори и след залеза – изгревно светят…
Говорят, че стара си, Стара Загоро?!
Е, нека говорят…
А ти продължавай
да впиваш над мъртвото живия корен,
че даже и стара, все млада оставаш!
Град – вечност, вплел в каменните си основи ръкойки от тракийско жито и венци от дъхави балкански рози
Град, над който се раздипля Самарското знаме – дар драгоценен от братска Самара, пренесло Божествената сила на Любовта и Словото славянско
Героизмът на българските опълченци, които заедно с руски , украински, финландски, полски, румънски, латвийски , литовски и други войници, взели участие в Освободителната за българите Руско – Турска война , ги изведе неустрашимо и победно, напред и все напред!
Пред стените на Стара Загора, към върховете на Шипка, на Орлово гнездо, където е престолът на Българския Бог
Стара Загора, погълната от пожарите на войната, опленена и обругана, причестена с невинната кръв на хилядите жертви …
ВЪЗКРЪСНА !
