147 години от боевете на защитниците за Стара Загора

МЕМОРИАЛНИЯТ КОМПЛЕКС „БРАНИТЕЛИТЕ НА СТАРА ЗАГОРА“

На Чадър могила (днес парк „Българско опълчение“) се извисява монумент, висок 50 метра, който талантливо пресътворява Самарското знаме. Дело е на скулпторите Крум Дамянов и Божидар Козарев, на архитектите Богомил Давидков и Благовест Вълков, на инж. – конструктора Антон Малеев. Строителната бригада на Генади Милованов превръща в реалност мечтата на старозагорци да издигнат възпоменателен знак за героичните и трагични събития, сполетели града по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г).

Паметникът е с оригинално пластично решение. Три мощни колони носят конструкцията на развятото знаме, в чиито основи е положена костницата. Тя ще напомня винаги кървавия епилог на паметното сражение от 19/31 юли 1877 г. Върху саркофага са изписани думите на поета Михаил Берберов: „Стара Загора, Стара Загора, жив град с темели в кости забити…“

На вечна стража пред знамето стоят фигурите на шестима опълченци и руски офицер. Те символизират непреодолимата преграда, която възпира неприятелските Сюлейманови орди при спасяване на знамето и шестте опълченски дружини, от които се ражда бъдещата българска армия.

Конструкцията на вечния огън е отлята във формата на щикове като алегория за преклонението пред подвига на онези, отдали живота си за свободата.

Мемориалните стени разказват за пътя на Самарското знаме от момента на връчването му в Плоещ на 6/18 май 1877 г. до героичната и епична битка при защитата на Стара Загора на 19/31 юли 1877 г.

Цялостното композиционно решение е с ясно разграничени две зони:

• Монументалното стълбище със сто стъпала, напомня факта, че паметникът е издигнат един век след героичните и трагични събития.

• Трите последователни тераси свързват отделните композиционни части от комплекса в едно цяло като мост между миналото, настоящето и бъдещето.

Мемориалният комплекс е открит тържествено на 30 юли 1977 г. послучай 100 години от Тогава върху лафет от Мавзолей-костницата „19-ий юли 1877“ , през целия град, са пренесени част от тленните останки на хилядите безимени герои. Много по-късно, всички останали кости също са пренесени и положени в подножието на стоманеното Самарско знаме.

Битката е възпята от най-големите поети и писатели на българската литература и се превръща в символ на непреклонността на българския народ пред поробителите. И макар с фатален край, тя остава едно от най-важните исторически събития за България. Опожарен и омаломощен, градът сякаш никога повече няма да се възстанови. Въпреки това неуморните старозагорци успяват да изградят наново своя дом.

В знак на почит и признание към саможертвата на защитниците на Стара Загора, всяка година на 31 юли на Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“ се провежда военен церемониал за полагане на венци и цветя. През последните 10 години на 3 март- Националния празник на Република България и годишнина от освобождението й хиляди старозагорци и гости на града с 300-метровия трибагреник се отправят към сакралното място.

Росица Ранчева