Знаете ли, че и в България е имало камили, а камиларството се е развивало чак до 70-те години на ХХ век?

Знаете ли, че и в България е имало камили, а камиларството се е развивало чак до 70-те години на ХХ век? Ценна сбирка от стари снимки представят този изчезнал поминък в ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ „ХРИСТО ЧОЛАКОВ“ / MUSEUM OF HISTORY „HRISTO CHOLAKOV“ в село Бориславци.

Камилите пристигат у нас от Беломорска и Източна Тракия, заедно със стопаните си, тракийските българи, прокудени от родните им села след Ньойския договор. Така, през 1923-1925 година, камиларството пуска корени в Югоизточна България, превръщайки се в печеливш поминък.

По това време над 1000 камили кръстосвали надлъж и шир тази част на страната, а техните кервани доставяли стоки до най-недостъпните кътчета на Сакар планина и Източните Родопи. През 30-те години на ХХ век в България тепърва навлиза транспортът с камиони и автобуси, ала предимството на камилата, е че може да стигне навсякъде, дори там, където няма пътища. Така издръжливата животинка била впрегната в разнасянето на хляб, дървени въглища, сол и всякакви стоки из цяла Югоизточна България. Една здрава, хубава камила е можела да носи между 300-400 кг и затова са били товарени със строителни материали – пясък, камъни, цимент… Макар и рядко, те били използвани и за обработка на земеделска земя.

От камилата нищо не се хвърляло. Даже торът им била високо ценен от местните тютюнопроизводители и земеделци, защото бил високо ефективен. А за вълната им хората казват: „Имаш ли в къщата камилско одеяло, не ти трябва печка“, толкова топла е камилската вълна! С нея плетели одеяла, черги, части от облеклото и пр.

В навечерието на Втората световна война започва строителство на пътища, постепенно машинният транспорт измества животните и хората все по-рядко прибягвали до тях. Камиларите масово разпродават верните си животинки. За последно около 40 камили били използвани за пренасяне на руда в дървени сандъци в района на Маджарово, ала през 1974 година, техният стопанин ги продал на касапи от Хасково.

Тополовградските камили били наети за участие в игралния филм „Хитър Петър“ от 1960 г.. След което се включват в туристическата индустрия. Последните камилари Кръстьо Карпезанов и Димитър Гадаков отиват в курортите на Черноморското ни крайбрежие, разкарват животните си, качват на тях летовници и ги снимат.

Но през 1980-а дядо Димитър Гадаков продава последните си животни на зоопарка в Кюстендил и с това приказката за камилите в България приключва…